На 17 юни 1951 г. със Заповед № 856 на министъра на отбраната на летище Граф Игнатиево е сформиран 25-и изтребителен авиационен полк (иап) в състава на 1-ва изтребителна дивизия. За командир е назначен капитан Желязко Желязков. Полкът е въоръжен със самолети ПО-2, ЯК-11 и ЛАЗ-7. През месец октомври 1951 г. поделението е пребазирано на летище Добрич /Толбухин/, а първите реактивни самолети ЯК-17 и ЯК-23 постъпват в края на годината.
Със Заповед на министъра на отбраната през 1955 г. 25 иап е включен в състава на 10-а изтребителна дивизия и е дислоциран на летище Граф Игнатиево. През 1956 г. полкът се превъоръжава със самолети МиГ-15. В резултат на реорганизацията на ВВС от 1 февруари 1961 г. и създаването на фронтова авиация той се преименува в 25-и изтребително-бомбардировъчен авиополк (ибап) в състава на 10-а изтребително-бомбардировъчна авиодивизия. В курсовете по бойна подготовка са включени наред с изтребителните задачи и задачи за нанасяне на удари по земни и морски цели. Започва въоръжаването със самолети МиГ-17.
На 30 септември 1961 г. е сформиран 10-и смесен авиационен корпус (САК), включващ в състава си 25-и ибап, който на 15 октомври се пребазира на новопостроеното летище Чешнегирово. Подготовката на летателния състав се съсредоточава върху водене на бойни действия във всички метеорологични условия, денем и нощем, над суша и море. До 1975 г. се носи непрекъснато бойно дежурство денем в прости и сложни условия. През 1976 г. в 25- и ибап постъпва на въоръжение самолет трето поколение – свръхзвуковият, с променлива геометрия на крилото МиГ-23БН. Първи, на 19 февруари 1976 г. със самолет МиГ-23УБ, на летище Чешнегирово кацат полк. Васил Величков и подполк. Белков, а след тях и първите три МиГ-23БН.
Самолет МИГ-23БН е с възможности за преодоляване противовъздушната отбрана на свръхзвукова скорост на малка височина, бордовото оборудване позволява полети в автоматични режими на управление, управляемото конвенционално и специално (ядрено) въоръжение дава нови способности на Българската армия. Постигнатата висока степен на подготовка позволява да се участва във всички крупни учения, провеждани на територията на България и страните от Варшавския договор: ТУНДЖА, ГРАНИТ, МАРИЦА, САКАР, БАЛКАН, ЩИТ.
Със заповед на командващия на ВВС от 1 май 1993 г. в авиополка се въвежда базова организационна структура и се преименува в 25-а изтребително-бомбардировъчна авиобаза (ибаб). С подписването на Договора за ограничение на въоръжените сили (ДОВСЕ) започва съкращението на българската авиация. Със Заповед №0108/07.06.2002 г. на командира на корпус „Тактическа авиация“ на 14 юни 2002 г. авиобазата е закрита.
КОМАНДИРИ НА 25-и ИБАП/ ИБАБ:
- Капитан Желязко Нанев Желязков, 17.06.1951 – 14.11.1952 г.
- Майор Спас Иванов Содев, 14.11.1952 – 13.03.1953 г.
- Капитан Иван Тодоров Станков, 27.06.1953 – 21.09.1955 г.
- Майор Лазар Илиев Белухов, 01.11.1955 – 13.02.1956 г.
- Майор Димо Иванов Димов, 13.02. 1956 – 04.03.1957 г.
- Майор Велчо Георгиев Велчев, 12.10.1957 – 05.11.1960 г.
- Майор Кирил Найденов Кирилов, 1960 – 1967 г.
- Подполковник Джанко Кирилов Джанков, 14.10.1967 – 26.10.1970 г.
- Подполковник Димитър Стоянов Радев, 26.09.1970 – 1974 г.
- Подполковник Иван Марков Андреев, 1974 – 1975 г.
- Подполковник Руси Йорданов Михайлов, 03.09. 1975 – 28.09.1979 г.
- Подполковник Малчо Димитров Малчев, 28.09. 1979 – 04.10.1982 г.
- Майор Иван Дочев Иванов, 04.10. 1982 – 01.10.1985 г.
- Подполковник Слави Цветанов Павлов, 01.10.1985 – 08.09.1987 г.
- Майор Калчо Танев Танев, 18.09.1987 – 14.09.1989 г.
- Подполковник Младен Исаев Казаков, 14.09.1989 – 25.08.1992 г.
- Полковник Спас Ненчев Спасов, 25.08.1992 – 01.09.1998 г.
- Полковник Валентин Боянов Чакмаков, 01.09.1998 – 19.06.2000 г.
- Полковник Митко Стоянов Христов, 28. 06.2000 – 15.09.2001 г.
- Полковник Златко Иванов Русимов, от 15.09.2001 – 14.06.2002 г.