Набирането на средства за българското въздухоплаване
В инициативата за набиране на средства за българското въздухоплаване през 30-те години на ХХ в. се включва цялото общество – служителите и работниците от държавните мини „Перник“, Съюзът на българските индустриалци, Съюзът на банковите служители, Съюзът на служителите при БНБ, Съюзът на българските търговци, Сдружението на износителите на яйца, Фондът „Народна признателност“, Градските общини на София, Пловдив, Варна, Бургас, Ст.Загора, Околиите на Пловдив, Асеновград, Девин, Златоград, Карлово, Неврокоп, Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Разлог, Смолян, Ардино, Неделино и др, Дружество „Юнак“, чиновници и офицери от Военното министерство и Министерството на вътрешните работи и Народното здраве, Младежкия червен кръст, благотворителни дружества, аероклубове, частни лица и много др . В подписката за събиране на средства се включват ученици, мъжки и женски хорове, организират се вечеринки, концерти и изложби, демонстрации на безмоторни самолети в подкрепа на благородната цел.
Така например Община Пловдив събира дарения за закупуване на самолет „Пловдив“, хор „Добри Чинтулов“ от Сливен за самолет „Сливен“, мъжкия хор „Родна песен“ от Плевен за самолет „Плевен“, поборниците и опълченците от Дружество „Шипка“ стават инициатори за откриване на подписка за закупуване на самолет „Шипка“, като самите те внасят немалка сума във Фонда.
По повод акцията на участниците в Освободителната война 1877 – 1878 г. Министърът на войната генерал-майор Христо Луков заявява: Желанието на шепата живи най-стари български войници трябва да бъде свято за всички нас. Техният пример е дълбоко назидателен и не може да не бъде всенародно последван… Те ще бъдат кръстници на българския мощен самолет, чието име този бял орел ще носи на крилете си из българските висини – името на епична Шипка – начало и гордост на новата българска история.
За съжаление точната стойност на финансовите постъпления във Фонда „Подпомагане българското въздухоплаване – покупка (закупуване) на самолети“ не е запазена, но надвишава десетки милиона лева. Така в края на 30-те години на ХХ век с мобилизирането на огромния обществен ресурс и със създаването на трите самолетостроителни фабрики в Божурище, Казанлък и Ловеч, България успява да възстанови част от въздушната си сила и да защити своето небе по време на Втората св. война.
