Музеят на авиацията получи ново дарение, предоставено от Николай Кацаров от Пазарджик – авариен предавател BС-778A, открит в областта на с. Панчарево, област София. Уредът е част от оборудването на свален американски самолет по време на въздушните бомбардировки през 1943 – 1944 г.
Необходимостта от използването на радиопредавател за помощ при спасяване на оцелели от катастрофи в морето излиза на преден план след потъването на RMS Titanic през 1912 г. Спасителните лодки са оборудвани с предаватели от типа „Marconi 241“. Те оперират, използвайки морзов код на честота 500 кНz – международната честота за бедствие по онова време, и са снабдени с дълги антени задържани от хвърчила или балони.
По време на Втората световна война Германия разработва задействащо се с ръчна манивела на честота 500 кНz спасително радио „Notsender“ NS2 (авариен предавател). Радиото е с удобна извита форма, така че, седнал в спасителна лодка, човек може да го държи между краката си и да работи с него. Сигналът за бедствие се подава чрез морзова азбука със завъртане на ръкохватката. През 1941 г. британците залавят един такъв предавател (NS2) и правят копие Dinghy Transmitter T-1333, което използват. Вторият заловен предавател от тях е предоставен на САЩ, които изработват копие SCR-578 за самолетите на американските военновъздушни сили. Получава името „GIBSON-GIRL“ (момичето Гибсън) поради формата на пясъчен часовник, която има. Захранването се осигурява от ръчно задействан генератор, предавателният компонент е BС-778, честота 500 kHz при 4 вата с обхват около 300 км. Въвеждането на сигналът SOS става ръчно и автоматично.
След Втората световна война версията на предавателя е АN CRT-3 с честота 8 MHz и се използва от кораби и граждански самолети до 70-те години на ХХ век.