Мирослав Кръстев предостави на Музея на авиацията документи от обучението и професионалната кариера на своя баща Минчо Кръстев Колев, инструктор по безмоторно летене. В дарението са включени: портретна снимка на сержант Минчо Кръстев, документи от Школата за инструктори за безмоторно летене „Наша крила“ в Белград, 1939 г., годишник на югославското въздухоплаване от 1938 г., Белград, табло с документи на сръбски и немски език със значка за безмоторно летене, 1939 г., кокарда от фуражка, писма, свързани с подготовката на младежи и девойки в Школата за безмоторно летене в Сухиндол, тетрадка-дневник на курса по безмоторно летене в гр. Павликени от 1946 г., писмо с благодарности от аероклуб Варна, където е инструктор в периода 1949 – 1950 г., грамота на Минчо Кръстев от Шуменския аероклуб от 1952 г. и др.
Вестник „Спорт“ от март 1940 г. публикува статията „Отличните постижения на Минчо Колев в безмоторното летене“. В нея се оценява приноса на Минчо Кръстев за издигането на безмоторното летене в България:
„Изпратен от българския Аероклуб на специализация в Югославската висша школа за безмоторно летене във Вършац, той завършва двумесечния курс с грамаден успех измежду всички други курсисти и със специална диплома, от която личи, че е получил знака „Сребърно С”. Колко висок е този знак може да се заключи от това, че в цяла Югославия, където безмоторният спорт е застъпен извънредно добре и е ръководен от държавата, само седем души притежават този знак. И друго, тази диплома се дава само на ония първокласни летци, които успяват да се задържат във въздуха най-малко пет часа, да достигнат 1000 м височина над точката на отлитането и да прелетят 50 км, а Минчо Колев е надминал далеч този минимум, например той е достигнал височина 2080 м. Завършването с такъв успех Югославската висша школа за безмоторно летене дава на Минчо Колев да бъде инструктор по безмоторно летене, да обучава и да дава всички изпити на безмоторни летци…Той е и първият български рекордьор на безмоторно летене по отношение на достигане на такива постижения“.