Музеят на авиацията получи колекция от 7 метеорита – дарение от основателя на Българското метеоритно общество г-н Георги Пенев. Произходът им е от големия астероиден пояс, намиращ се между Марс и Юпитер.
Шест от тях са каменни и са представители на основния тип метеорити, които попадат на земята.
Каменните метеорити са два вида – хондрити и ахондрити. Колекцията съдържа пет от най-често срещания тип – хондритите, формирани почти едновременно със Слънцето. Характерно за тях е, че съдържат малки сферични или елиптични образувания с размер 1 – 2 мм, наречени хондрули или хондри. Главните съставни части на хондритите са хондрулите и матрица, изградена от силно сгъстен космически прах. Тъй като при някои от тях хондрули въобще липсват, се приема, че хондритите са метеорити, които имат подобен на Слънцето състав, без силно летливите елементи като водород и хелий, и произхождат от астероиди или комети, които не са претърпели топене или планетна диференциация.
В колекцията от каменни метеорити има и един ахондрит NWA 12686, подтип – еукрит. Неговото образуване е в резултат от топенето на хондритите в кората на астероида Веста и наподобява по състав базалтовите скали на Земята.
Седмият метеорит е каменно-железен паласит. Паласитите се състоят предимно от смеси от оливин и никел-желязо с допълнителни троилит, хромит и различни фосфатни минерали. Като обемно съдържание са изградени от около 65% оливин, 30% никел-желязо, а останалите 5% са заети от хромит, троилит и фосфати. Обикновено силикатите в паласитите са представени от големи кристали оливин, които често имат качествата на скъпоценни камъни. Това ги прави едни от най-красивите и търсени метеорити от колекционери и бижутери. Цветът им може да бъде жълт, златист, а в някои случаи – зелен.
Всички метеорити от колекцията, подарена на Музея на авиацията, са открити в Африка.
