Теодор Константинов Муховски подари на Музея на авиацията лични вещи на летеца поручик Петър Манолев – кожен колан с ръкописен надпис с черно мастило: „подпоручикъ Петъръ Д. Манолевъ летецъ –16.VI.39 г.“, кобур за пистолет, върху който с молив е изписано „П. Манолевъ“, фуражка със символите на летец от Военновъздушните войски на Царство България с инициалите „П.Д.М.“ от вътрешната страна на околожката, шарф с блях също с надпис „подпоручикъ Петъръ Манолевъ летецъ“, метална кутия от немски авиаторски противоударни очила с графиран надпис: „поручикъ Петъръ Д. Манолевъ летецъ изтребителъ 3/6 изтр. орлякъ“ и дата 10.VII.1944 г.
Петър Димитров Манолев е роден в с. Каракьой, Драмско на 18 септември 1915 г. Завършва Военното на Н.В. училище през 1939 г., випуск 58-и „Родопски“ с чин подпоручик. Получава допълнителна авиационна подготовка в Полша. След завръщането си в България служи във Въздушната школа в Казанлък, а след това във 2-ри армейски орляк. Завършва Изтребителната школа за висш пилотаж в Карлово през 1940 г. С Министерска заповед № 35/1942 г. е изпратен като старши инструктор в Изтребителната школа в Долна Митрополия, където подготвя седем випуска изтребители. През 1944 г. е назначен за командир на 682-ро изтребително ято от 3/6 изтребителен орляк. Участва в защитата на българското небе по време на Втората световна война. Сваля 4-моторен бомбардировач Боинг Б-17 и ранен успява да кацне по корем на летище Божурище. Във втората фаза на войната срещу Германия участва във всички бойни полети с изтребителния орляк. След войната до 1946 г. е командир на юнкерско учебно ято, а от 1947 г. заема различни длъжности в Щаба на Въздушни войски. Присвоено му е званието – полковник, носител на военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас. Уволнен през 1953 г. Умира на 19 март 2013 г.