През месец юли посетителите на Музея на авиацията ще могат да видят част от колекцията ръчни часовници от фонда на музея.
Употребата им съвпада с първите стъпки на аеропланната авиация в началото на XX в. Пилотите са разчитали на тях за изчисляване времето на полета, навигация по метода „скорост-време-разстояние“, засичане на разхода на гориво и др.
По време на Първата световна война се появяват ръчните часовници, които заменят джобните. Голямото им предимство е, че могат да се използват, без пилотът да изпуска управлението на машината. Първите ръчни модели часовници са на френския бранд „Картие“. Повод за тяхната поява е „оплакване“ на известния пилот Алберто Сантос-Дюмон. Пред своя приятел Луи-Франсоа Картие, той споделя за неудобствата на джобния часовник по време на полет и бижутерът изработва такъв, който се носи на китката. Този модел по-късно става известен като „Картие Сантос“ и е считан за първия масово произвеждан мъжки ръчен часовник. Скоро компаниите „Зенит“ и „Бреге“ също пускат в производство такъв тип часовници.
През годините дизайнът им се съобразява все повече с авиаторските изисквания. Циферблатът се увеличава, римските цифри са заменени с арабски, а при някои стрелките стават светещи. По време на Втората световна война размерът на някои е толкова голям, че разчитането става мигновено. Такива са наблюдателските „Б-Уур”.
През 50-те години на ХХ в. компанията „Ролекс“ разработва модел, способен да изчислява времето в две часови зони едновременно. Появява се и хронографът – функция за измерване на интервали от време, която пилотите използват за засичане времето между навигационни точки, контрол на двигателя, синхронизация на маневри и др.
През 70-те години т.нар. „кварцова революция“ променя изцяло часовникарската индустрия. Новите кварцови часовници са по-точни, по-евтини и изискват по-малко поддръжка от механичните. Същевременно авиацията започва да разчита на бордови компютри, GPS и цифрови навигационни системи. В последните десетилетия часовникът е по-скоро аксесоар, отколкото необходимост за пилотите.
Пред своите посетители Музеят на авиацията представя личните часовници на авиаторите Сотир Черкезов, Евгени Тончев, Клод Кавенски, Влаю Генов, Косто Костов, Асен Иванов, парашутиста Валерий Луков и инженера Виден Табаков. Сред марките са тези на „Анкер“, „Вилкан“, „Q&Q”, „Серхио Валенте“, „Ракета“, „Атомик“, „Восток“ и др.