Авиационните отношения между България и Полша в навечерието на Втората световна война
Ньойският договор, подписан през 1919 г., забранява на България да притежава бойни самолети, а авиацията е унищожена. В средата на 20-те години на ХХ век в страната се правят първите опити за създаване на самолетни фабрики. Произведените там летателни машини са със смесена конструкция и не са подходящи за използването им като бойни. В същото време Великите сили отказват да продават на България модерни, съвременни самолети без обвързване с политически условия.
През 30-те години на ХХ век между България и Полша се установяват делови отношения, които са особено ползотворни в областта на авиацията. В София пристига военна ескадра водена от генерал Людомил Райски, командващ полските ВВС. Сключено е споразумение български пилоти да се обучават и тренират в полските училища и полкове. След завръщането си те стават инструктори за гражданската и военна авиация, а българската авиационна тактика взаимства от принципите на полската.
Полша предлага да продаде на България модерни самолети с каквито вече са въоръжени съседните страни (Турция и Гърция), както и поема ангажимент за обучение на персонал за техническото им обслужване. През 1938 г. са доставени 12 изтребителя P.Z.L.-24В „Ястреб“ и 12 линейни самолета P.Z.L.- 43 „Чайка“. Договорени са още 36 P.Z.L.- 43А, от които до началото на Втората световна война са получени 33, а по-късно – още 6.
Самолетите се използват за обучение и като разузнавателни и се експлоатират до 1946 г.
Полско-българското сътрудничество се задълбочава още повече и при изграждането на самолетостроителната фабрика в Ловеч. Полската страна чрез ген. Райски предоставя документацията за нейния строеж на българските Въздушни войски с договорката, че ще бъдат произвеждани бойни самолети по полски лиценз. Фабриката е построена за изключително кратък срок, но войната вече е започнала и до производството на полски самолети не се стига. В годините след Втората световна война тук се създават българските самолети Лаз-7.
