Авиацията и земеделието
През 1933 г. списание „Газова защита и авиация“ подготвя няколко материала за използването на авиацията в земеделието и в различни отрасли на селското стопанство в СССР. Това е новаторски подход и той предизвиква огромен интерес.
Една от основните причини съветската власт да обърне поглед към аеропланите е големият глад, който обхваща обширни територии на Украйна, Кавказ, Казахстан, Беларус, Западен Сибир и някои региони на европейската част на Русия. Болезненият процес на обединяване на частни селски стопанства в колхози и лишаването от собственост на богатите селяни, принуждават милиони души да бягат в градовете. Колективизацията навсякъде предизвиква намаляване на земеделската продукция, а завишените квоти на селскостопанската продукция предизвикват глад сред населението. За да преодолее недостига, правителството на Съветска Русия се опитва да постигне значителен подем в стопанството. След комбайна и трактора, то започва да използва и самолета, който в повечето страни е предназначен главно за военни, пътнически и пощенски цели.
Така през 1931 г. СССР е първата страна в света, която започва да използва въздушните средства за целите на земеделското стопанство. Предприетите дейности, които се извършват с помощта на аеропланите са участия по време на посевната кампания, третиране на площите против вредители в полското и горското стопанство, наблюдение и контрол над горските пожари, както и предпазване от тях, наблюдения движението на дървения материал по течението на реките и др. При посевната дейност, с помощта на аероплани през пролетта на 1933 г. са засети около 700 000 дка , като те се явяват особено полезни за тинестите почви, където не могат да се използват наземни машини. Ефективността на засяването с аероплани надвишава над 10 пъти тази на трактора, а очакванията за 1934 г. са засетите площи да достигнат 5 000 000 дка.
Самолетите са широко използвани и срещу вредителите в полското и горското стопанство. Особено ефективна е борбата срещу скакалците. До 1933 г. аеропланите от различните земеделски авиационни обединения са обработили към 360 000 хектара, нападнати от вредители, а плановете за самата 1933 г. са те да надхвърлят 500 000 хектара. Самолетите са ценни и в борбата срещу маларията, унищожавайки ларвите на маларийния комар на площ от 3 700 000 дка. През 1933 г. в областта на горското стопанство аеропланите обслужват около 100 млн. декара. С голям успех се развива наблюдението и фотографирането на горите от въздуха. Самолети патрулират над горските масиви за да бъдат предпазени от пожари, наблюдават движението на дървения материал по коритата на реките, а в Далечния север се използват в помощ на лова на китове и тюлени.
През същата година е основана служба за локално пренасяне на въздушна поща за земеделскостопански цели. Въздушните линии са открити в началото на жътвата, а пощенските аероплани изминават около 1 500 000 км.
През 1933 г. се сформира Държавна въздушна стопанска служба. Целта на тази организация е аеропланите да са на подчинение на едно голямо регионално стопанство или на група държавни стопанства. Така разпределението и използването на аеропланите става по – прецизно и те взимат участие в ранната пролетна и есенната сеитба, в борбата против вредителите в селското стопанство на повече места, осигуряват транспорт на ръководителите и аграрно-техническия персонал и т.н. Пример за това е сключеният договор между Държавната въздушна служба и Севернокавказкото областно управление за земеделски въздушни съобщения. На фона на усилената употреба на авиационна техника в земеделието на Съветска Русия, се отбелязва спад на броя злополуките и инцидентите – 32% намаление на техния брой в сравнение с предходната 1932 година.
Приложение въздушните средства намират и в пропагандната дейност на комунистическата партия при провеждане на стопанско-политическите кампании в селата. Те са включени в агитационната ескадра „Максим Горки“, участват по време на жътвената кампания в Казахстан, в Централна Азия, в района на Долна Волга и в Украйна, където създаването на колхози върви трудно и със съпротива.
Бързото развитие на въздушния транспорт се дължи на това, че всички руски линии са държавни и работят без оглед на рентабилността. Повечето действат в арктическите части и работят при извънредно трудни метеорологически условия. Но така се създават благоприятни условия за по-тясно свързване на отделни области от обширната територия на СССР и решаване на редица стопански задачи.
Развитието на гражданското въздухоплаване в СССР може да се сравни само с това на САЩ. За 1940 година сравнителната таблица е следната:
Една от основните причини съветската власт да обърне поглед към аеропланите е големият глад, който обхваща обширни територии на Украйна, Кавказ, Казахстан, Беларус, Западен Сибир и някои региони на европейската част на Русия. Болезненият процес на обединяване на частни селски стопанства в колхози и лишаването от собственост на богатите селяни, принуждават милиони души да бягат в градовете. Колективизацията навсякъде предизвиква намаляване на земеделската продукция, а завишените квоти на селскостопанската продукция предизвикват глад сред населението. За да преодолее недостига, правителството на Съветска Русия се опитва да постигне значителен подем в стопанството. След комбайна и трактора, то започва да използва и самолета, който в повечето страни е предназначен главно за военни, пътнически и пощенски цели.
Така през 1931 г. СССР е първата страна в света, която започва да използва въздушните средства за целите на земеделското стопанство. Предприетите дейности, които се извършват с помощта на аеропланите са участия по време на посевната кампания, третиране на площите против вредители в полското и горското стопанство, наблюдение и контрол над горските пожари, както и предпазване от тях, наблюдения движението на дървения материал по течението на реките и др. При посевната дейност, с помощта на аероплани през пролетта на 1933 г. са засети около 700 000 дка , като те се явяват особено полезни за тинестите почви, където не могат да се използват наземни машини. Ефективността на засяването с аероплани надвишава над 10 пъти тази на трактора, а очакванията за 1934 г. са засетите площи да достигнат 5 000 000 дка.
Самолетите са широко използвани и срещу вредителите в полското и горското стопанство. Особено ефективна е борбата срещу скакалците. До 1933 г. аеропланите от различните земеделски авиационни обединения са обработили към 360 000 хектара, нападнати от вредители, а плановете за самата 1933 г. са те да надхвърлят 500 000 хектара. Самолетите са ценни и в борбата срещу маларията, унищожавайки ларвите на маларийния комар на площ от 3 700 000 дка. През 1933 г. в областта на горското стопанство аеропланите обслужват около 100 млн. декара. С голям успех се развива наблюдението и фотографирането на горите от въздуха. Самолети патрулират над горските масиви за да бъдат предпазени от пожари, наблюдават движението на дървения материал по коритата на реките, а в Далечния север се използват в помощ на лова на китове и тюлени.
През същата година е основана служба за локално пренасяне на въздушна поща за земеделскостопански цели. Въздушните линии са открити в началото на жътвата, а пощенските аероплани изминават около 1 500 000 км.
През 1933 г. се сформира Държавна въздушна стопанска служба. Целта на тази организация е аеропланите да са на подчинение на едно голямо регионално стопанство или на група държавни стопанства. Така разпределението и използването на аеропланите става по – прецизно и те взимат участие в ранната пролетна и есенната сеитба, в борбата против вредителите в селското стопанство на повече места, осигуряват транспорт на ръководителите и аграрно-техническия персонал и т.н. Пример за това е сключеният договор между Държавната въздушна служба и Севернокавказкото областно управление за земеделски въздушни съобщения. На фона на усилената употреба на авиационна техника в земеделието на Съветска Русия, се отбелязва спад на броя злополуките и инцидентите – 32% намаление на техния брой в сравнение с предходната 1932 година.
Приложение въздушните средства намират и в пропагандната дейност на комунистическата партия при провеждане на стопанско-политическите кампании в селата. Те са включени в агитационната ескадра „Максим Горки“, участват по време на жътвената кампания в Казахстан, в Централна Азия, в района на Долна Волга и в Украйна, където създаването на колхози върви трудно и със съпротива.
Бързото развитие на въздушния транспорт се дължи на това, че всички руски линии са държавни и работят без оглед на рентабилността. Повечето действат в арктическите части и работят при извънредно трудни метеорологически условия. Но така се създават благоприятни условия за по-тясно свързване на отделни области от обширната територия на СССР и решаване на редица стопански задачи.
Развитието на гражданското въздухоплаване в СССР може да се сравни само с това на САЩ. За 1940 година сравнителната таблица е следната:
