Въздушният дуел в Испанската гражданска война

В разгара на Испанската гражданска война списание „Летец“ разказва за интересно въздушно противоборство. Правителствените войски привличат в редиците си американския пилот капитан Дикинсън, на когото е поверено командването на ято „Червени криле“, позиционирани при Кастельон де ла Плана. В противовес на тях бунтовническата фракция разполага силна въздушна група край Палма де Майорка. За неин командир е назначен най-големия син на Бенито Мусолини – Бруно.
През една августовска вечер на 1937 г. е получено съобщение от щаба на националистите, че Бруно Мусолини кани сам на въздушен двубой петима републиканци. Капитан Дикинсън се обръща към командващия си офицер със следните думи „ Г-н полковник, трябва да отвърнем достойно на такава дръзка покана. Моля съобщете му, че няма нужда да се бие с петима наши – аз сам приемам неговата покана“. След 30 дена идва отговорът на Бруно Мусолини, който се съгласява и поставя следните условия – двубоят да бъде на 28 септември на височина 4500 м., мястото на схватката да е между двете летища, при среща двамата пилоти да направят пълен кръг последван от имелманов завой, което ще означава начало на двубоя. Знак за предаване ще бъде сметнат, когато един от двамата хвърли ръкавицата, специално закачена на шалчето.
Американският авиатор управлява едноплощник „Москва”, който е руска версия на „Боинг Р-26” с мотор „Райт“ 1050 к.с. Въоръжен е с две синхронизирани картечници „Викерс“, стрелящи през витлото и още две поставени на крилата. Бруно Мусолини разчита на по-мощния едноплощник „Фиат-Ромео“ с мотор „Испано Сюиза“ 1300 к.с., който е с 250 к.с. по.мощен от този на Дикинсън.
Двамата авиатори се срещат на уреченото място в определения час, изпълняват кръга и имелмановите завои, след което се насочват един срещу друг с висока скорост. Дикинсън разказва как видял избухващите огнени кълба от картечниците на Мусолини и подушвал куршумите, които преминавали край лицето му. Дистанцията е скъсена до няколко метра без нито един от двамата пилоти да отстъпи. Точно, когато изглеждало, че сблъсъкът е неизбежен, пилотите правят лупинг със странично обръщане толкова близко един до друг, че могат да видят дори чертите на лицата си. Както пише списание „Летец“ – следващите 15 минути са нещо кошмарно.
С най-тесни завои двамата се насочват отново един към друг, а двубоят се развива изключително бързо. Американецът опитва всяка една заучена маневра, но италианецът успява да ги избегне и дори контрира с още по-ловки. Мощността на мотора му дава по-голяма скорост, която на моменти е критична за развитието на боя. Натоварен до краен предел, двигателят на Дикинсън започва да трепери, а вибрациите му пречат на точната стрелба. Има моменти, в които Мусолини изпълва изцяло мерника му, но въпреки това, стрелбата е неточна. С цял антураж от маневри нагоре, надолу, по гръб, в свещ, в отвесно гмуркане пилотите продължават своя опасен танц. Дикинсън си спомня, че никога не е очаквал след толкова много куршуми да остане жив. При всеки удобен момент той обстрелва Бруно Мусолини, но и италианецът продължава своята стрелба.
Противниците започват да губят височина и от 4500 м се озовават на едва 2000 м. В този момент Дикинсън разбира, че е прострелян – от лявата му мишница започва да се стича кръв надолу по ръката. Зашеметен за миг, той прави фатална грешка – изплъзва се настрана, гмуркайки се надолу с пълна скорост. Бруно Мусолини веднага схваща положението и светкавично се впуска след него, като не спира да го обстрелва. Именно в този момент Дикинсън прибягва до един стар трик. Намалява мотора, като същевременно дава пълно ляво крило и пълно дясно кормило. Това действа като своеобразна въздушна спирачка и Мусолини го подминава като оголва гърба си. Някой от куршумите явно засяга италианеца, защото капитанът забеляза полюляване на самолета. В този момент се смята, че Бруно е получил своята рана в крака. Само за секунди обаче самообладанието му се възвръща и двубоят започва с нови сили.
Арената се пренася на 800 м височина в нов 18 минутен рунд. Картечните изстрели продължават да разкъсват двата самолета, а Дикинсън си спомня: „Палците на краката ми се свиха, а стомахът съвсем празен се залепи за гърба ми. Усетих силен удар, който раздроби уредната дъска и я превърна в разбъркани, висящи жици и тръби. Парчета стъкло от бордните уреди се пръснаха и почнаха да ме раняват по лицето. Помислих, че всичко вече е свършено.“ Дикинсън решава да извърши една последна отчаяна маневра, като едновременно с това обаче развива шалчето си за да хвърли ръкавицата. Американецът започва да изтегля машината си като за лупинг, но вместо това се приплъзва на страна и излиза гърбом. В този момент прицелът му заема площ, която не може да бъде пропусната. Дикинсън се свива на седалката си в очакване да бъде разстрелян от италианеца, който обаче не успява. Позицията му е открита. В момента, в който пръстите му достигат спусъка, той вижда вдигната ръка на Мусолини, която пуска своето шалче с ръкавицата. Капитан Дикинсън побеждава.
По късно американецът споделя: „Радвам се, че моят съперник не знаеше, че и аз бях съвсем готов да направя същото нещо.“ Двамата противници се поздравяват от въздуха и се насочват към летищата си. Капитан Дикинсън се завръща само с една рана, което е очудващо, защото механиците му регистрират цели 326 попадения в самолета. След този полет Бруно Мусолини вече не е командир на въздушните сили при Палма де Майорка.