Албърт Рийд и неговият презатлантически полет
На 16 май 1919 г. Албърт Къшинг Рийд и екипажът му с водосамолет Curtiss NC-4 извършват първия презатлантически полет.
Албърт Къшинг Рийд е роден на 29 април 1887 г. в Ню Хемпшир, САЩ. Завършва Военноморската академия на САЩ в Анаполис през 1907 г. През 1915 г. е назначен като морски авиатор под № 24. Рийд служи на USS Carolina, който е първият военен кораб с осигурен самолет на борда. Участник е в Първата и Втората световна война. През живота си заема различни ръководни длъжности, свързани с авиацията, и е награждаван с ордени за доблест и заслуги.
През 1917 г., когато САЩ влизат в Първата световна война, флотът поръчва няколко серии водосамолети Curtiss, които планира да достави до Европа чрез полет през Атлантическия океан. Войната свършва преди да бъдат построени, но все пак идеята тези самолети да пристигнат в Европа остава.
Албърт Рийд е назначен за командир на екипажа на водосамолет Curtiss NC-4. Последният представлява петместен водосамолет на производителя Curtiss Aeroplane and Motor Company с дължина 20,78 м и размах на крилете 38 м. Той е оборудван с четири витлови 12-цилиндрови двигателя с водно охлаждане Liberty L-12 с мощност 400 к.с.
Проблемите започват още от самото начало. Един от механиците губи ръката си при задвижване на витлата на машината, по-късно избухва пожар, който обхваща самолета и почти го унищожава. Едва на 8 май те отлитат по маршрут Рокауей Бийч-Лонг Айлънд – Трепасей – Ню Фаундленд – Азорски острови – Лисабон. Подарени са им четирилистни детелини и водосамолетът е спуснат по рампата във водата. Озовавайки се над океана, екипажът открива теч на гориво и е принуден да изключи един от двигателите. Няколко минути по-късно друг двигател изхвърля мотовилка и това ги кара да извършат аварийно кацане на около 130 км източно от Кейп Коуд, Масачусетс. Тъй като не успява да се свърже и да извика помощ, Албърт Рийд рулира през вълните в продължение на 5 часа и достига до летището на военноморската база Чатъм. Екипажът успява да оправи теча на горивото и с три работещи двигателя, водосамолетът се отправя към Трепасей, Канада.
На 16 май машината е напълно ремонтирана, а пристанището се препълва с хора за да изпратят трите водосамолета Curtiss – NC-3, предвождащ формацията, NC-1 и NC-4, които се отправят към Азорските острови. Много скоро обаче групата е разделена от гъста мъгла, вследствие на която NC-1 и NC-3 се загубват и се приводняват в океана. NC-1 рулира в продължение няколко часа преди да бъде качен на борда на параход, а NC-3 е принуден да плава над 320 км обратно до Азорските острови. Единствен NC-4 успява да завърши полета и триумфално влиза в Лисабонското пристанище под залпа на оръдията от форта и бойните кораби. На борда на американския крайцер „Роучестър“ екипажът е приветстван от представители на флота и на португалските власти.
На 3 юни 1919 г. петимата смелчаци са наградени с португалския орден „Кавалер на военния орден на кулата и меча“, а впоследствие и с ордени на британските и американските власти.
