Проф. Жени Захариева предостави на Музея на авиацията вещи и снимки на своя баща генерал-полковник Захари Захариев. Сред тях са: портрет на командира на ВВС ген. Захариев; лятно яке от строева офицерска униформа; парадна фуражка; автобиографичен текст; сценарий за документален филм; снимки с колеги.
Захари Симеонов Захариев е роден през 1904 г. в с. Бесарабово, Русенско. През 1927 г. завършва Аеропланното училище в Казанлък.
В периода 1931 – 1944 г. е политически емигрант в СССР. Летец-инструктор в Тамбовското авиационно училище на Гражданския въздушен флот (ГВФ). Завършва академичен курс във ВА „Жуковски“. Заема длъжностите: началник на Тамбовското авиационно училище; началник на управление „Бойна подготовка“ на ГВФ; началник на управление „Учебни заведения“ на ГВФ.
От август до декември1936 г. е доброволец-интербригадист в Испанската гражданска война. Воюва в състава на 1-ва интернационална авиационна бомбардировъчна ескадрила от ВВС на републиканска Испания и лети като пилот на самолет-бомбардировач Потез-54.
През 1944 г. се завръща в България и е назначен за заместник-командир на ВВС (1945 – 1947), командир на ВВС (1947 – 1955), командир на ПВО и ВВС (1957 – 1959) заместник-министър на народната отбрана (1954 – 1956). В периода 1959 – 1965 г. е военновъздушен и военноморски аташе в СССР, а от 1965 г. до 1973 г. отново заместник-министър на Народната отбрана. Преминава в запаса с чин генерал-полковник. За участие в Испанската гражданска война Захари Захариев получава званието „Герой на Съветския съюз“ и е първият чуждестранен гражданин удостоен с него. През 1974 г. на генерал-полковник Захари Захариев е присвоено и званието „Герой на Народна република България“, връчен медал „Златна звезда“ и орден „Георги Димитров“. Умира през 1987 г.
