Всяка година през месец април човечеството отбелязва триумфа на своята мечта да се освободи от земното притегляне и да се докосне до Космоса. България е сред страните пионери в изследванията на космическото пространство. Тя е член на Международната астронавтическа асоциация от 1958 г.
Българският космически прибор П-1, монтиран на спътника „Интеркосмос – 8“ (1972г.) предоставя на учените първите данни за параметрите на йоносферната плазма, а страната ни е регистрирана като 18-а космическа държава в списъка на ООН. Над триста български уреда и апаратура се използват по време на бордните изследвания в различните космически мисии.
След полета на българския космонавт-изследовател Георги Иванов на борда на КК „Съюз – 33“ на 10 април 1979 г. България става шестата държава в света със свой космонавт.
През 1988 г. като част от научната космическа програма „Шипка“ на борда на КК „ТМ-5“ лети вторият ни космонавт Александър Александров.
Изключителен успех за българските учени и инженери са космическите оранжерии „Свет-1“ и „Свет-2“, доказващи възможността в условията на безтегловност да се отглеждат растения за храна на космонавтите.
Неоспорим принос за науката и неоценима полза за космонавтите е създадената от Института по криобиология и лиофилизация разнообразна космическа храна, предоставяща възможност за пълноценно и здравословно меню в трудните космически условия. Така България става третата страна в света, завоювала привилегията да „храни“ космическото семейство!
В „космическия месец“ посетителите на Музея на авиацията ще се запознаят със специалните серии български пощенски марки и монети, запечатали постиженията на родната наука в овладяването на космическото пространство.
