През месец март Музеят на авиацията представя на своите посетители вещи, свързани с развитието и историята на българските Специални сили.
На 18 март 1943 г. с поверително Писмо I-90 № 2019 на командира на Въздушните на Н. В. войски генерал-майор Димитър Айранов се поставя началото на парашутните поделения в Българската армия. В заключителната фаза на Втората световна война (1944 – 1945) Парашутната дружина с командир капитан Любомир Ноев е включена в състава на Първа българска армия под командването на генерал-майор Владимир Стойчев. Парашутистите участват в Страцинско – Кумановската операция и проявяват невиждан героизъм. За тяхната храброст по време на сраженията при Стражин и Страцин целият войнишки състав на дружината е произведен в по-горно звание.
През 1951 г. с Министерска заповед № 55 парашутният батальон се извежда от състава на Въздушни войски и преминава на подчинение към Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската народна армия. Поставя се началото на специалните формирования по съветски образец СПЕЦНАЗ. Сформират се няколко парашутни батальона с разузнавателно-диверсионна насоченост. След редица реорганизации, на 1 октомври 1975 г., съществуващите две парашутни бази се обединяват в 68-и отделен парашутно-разузнавателен полк с командир полк. Иван Атанасов. След промените в армията през 2000 г. българският СПЕЦНАЗ е преструктуриран в Сили за специални операции (ССО). От 1 ноември 2019 г. с постановление на Министерски съвет е създадено Съвместно командване на специалните операции (СКСО).
През годините СПЕЦНАЗ участва във всички военни учения на Източния блок, а от 2002 г. ССО – в тези на НАТО. В качеството си на партньор на НАТО българските специални сили изпращат свои подразделения към контингентите в Ирак и Афганистан. Основните принципи на подготовка включват огнева – тактическа, стрелкова и др.; парашутна – скокове с принудително отваряне на парашута; военноръкопашни техники (ВРТ) – самбо, джудо, борба, боравене с хладно оръжие и др.