По повод Празника на авиацията и българските ВВС – 16 октомври и
Деня на парашутиста – 18 октомври, Музеят на авиацията представя на своите посетители експонати, свързани с кариерата на първия шампион по парашутизъм в България.
Йото Томов Терзийски е роден на 12 февруари 1929 г. в с. Типченица,
Врачанско. Завършва гимназията в Мездра. През 1949 г. започва обучение за парашутист в Стара Загора под ръководството на майор Стефан Калъпчиев. Първият си скок извършва на 20 април 1950 г. с парашут РС-20 от самолет Юнкерс Ю-52. От 1951 г. започва да обучава парашутисти на летище Горна Оряховица. На 27 април 1952 г. е произведен в първо офицерско звание и назначен за началник на парашутно-десантната служба на летище Божурище.
През есента на 1952 г. участва в Първото републиканско първенство по парашутизъм, където печели първо място. На следващата година отборът му отново е шампион, а като лична награда получава разрешение да се обучава за летец-пилот в аероклуб Пловдив. Паралелно продължава да работи като парашутист в ДОСО и да участва в групата за подготовка на диверсанти под личното ръководството на полковник Стефан Калъпчиев.
През 1958 г. е назначен за пилот на летище Равнец. По-късно преминава на вертолет Ми-4 и лети с него в продължение на 7 години. Последният си парашутен скок изпълнява през лятото на 1967 г. На 15 август същата година извършва и последния си въздушен полет в армията. Йото Терзийски се уволнява след 19 години в редиците на ВВС със звание подполковник. Продължава да работи в селскостопанската авиация на вертолет Ми-1. Прекратява летателната си кариера през 1976 г. на 48 годишна възраст.
Йото Терзийски е автор на книгата „Българските парашутисти“, в която детайлно проследява историята на парашутизма в България.
