Skip to content

Работно време

Експозиция

Лятно (април – септември)
сряда – петък от 9:00 до 18:00 ч.
събота – неделя от 9:30 до 18:00 ч.

зимно (октомври – март)
сряда – неделя от 9:00 до 16:30 ч.

Администрация

понеделник-петък от 8:30 до 17:00 ч.

Продажба на билети

До 30 минути преди края на работното време

Билети

Деца (до 7 г.) – безплатно
Учащи – 2 лв
Външна експозиция – 4 лв
Вътрешна и външна експозиция – 8 лв
Семеен – 12 лв

Намерете ни

Адрес: България, 4112 Крумово, област Пловдив
Тел: +359 32/63 66 77

Виж повече

6 май

1937, 6 май

На 6 май 1937 г., в Деня на храбростта и Празник на българската армия за първи път над София прелитат формации от учебни и бойни самолети. Сред тях са и произведените в самолетостроителните фабрики на България – Капрони Български и ДАР –Божурище; шест КБ-2А и шест ДАР-3 „Гарван-I“.

11 май

1897, 11 май

Васил Поппетков Вълков е роден на 11 май 1897 г. в село Бежаново, Плевенско в семейство на свещеник. Има трима братя и две сестри. Завършва Плевенската гимназия, а през 1919 г. с 39-ти випуск – Военното на Негово Величество училище.

В края на Първата световна война Васил Вълков е взводен командир на 9-ти артилерийски полк. До 1 декември 1925 г. той служи в различни гарнизони, след което постъпва в авиацията като наблюдател. През 1928 г. получава бревет за пилот от Въздушното училище в Казанлък и е повишен в чин капитан. От 1 януари 1930 г. до 31 май 1934 г. е началник на аерогара София в Божурище, а от 1 юли 1934 г. до 28 февруари 1937 г. е началник на ДАР – Божурище. На 6 май 1936 г. е повишен в чин майор, а четири години по-късно в чин подполковник. На 1 юли 1938 г. става командир на 1-ви армейски (линеен) орляк – Божурище. От 1 май 1942 г. до 9 септември 1944 г. е командир на 6-ти изтребителен полк на летище Марино поле, Карловско. От 14 септември 1943 г. вече е полковник. Веднага след 9 септември 1944 г. е назначен за командир на Въздушната ескадра, а десет дни по-късно е преназначен за главен интендант на Въздушните на Негово Величество войски. След смяната на политическата власт в страната започва масова чистка на висши офицери в армията, в това число и във Въздушни войски.

В началото на октомври 1944 г. е арестуван и отведен в Пловдив. Уволнен е със заповед №154/15.10.1944 г. на командира на Въздушни войски полковник Дреников поради навършване на години за пенсия. Осъден е на смърт от Народния съд, наложена му е глоба от 5 млн. лв., както и конфискация на лични имоти. Разстрелян е край Карлово на 13 март 1945 г.

13 май

1918, 13 май

На 13 май 1918 г. четири български изтребителя от 1-во аеропланно отделение (два Roland D-III, един Roland D-II и един трофеен Nieuport XXIV), пилотирани от капитан Миланов, поручик Йорданов, поручик Рачев и поручик Узунов, излитат за прехват на 13 противникови самолета. Групата е водена от двуместния биплан D.F.W. C-V с екипаж фелдфебел Рогев (пилот) и подпоручик Кулев (наблюдател).След 40-минутен бой българските летци принуждават противника да напусне въздушното пространство на България, без да е изпълнил задачата си.

15 май

1924, 15 май

На 15 май 1924 г. в София е роден Иван Георгиев Карапанчев. Първите си полети на безмоторни самолети извършва през 1941– 1942 г. а на моторни през 1943 – 1944 г. През 1945 г. се обучава в Школата за запасни офицери-летци. През 1947 г. е инструктор по безмоторно летене, а през 1948 – 1949 г. – инструктор по моторно летене. От 1950 до 1953 г. е авиационен командир и пилот от ВВС и лети на всички използвани тогава транспортни самолети. Член на първия правителствен екипаж. През 1953 г. е командир в ДОСО. От 1968 г. преминава в гражданската авиация. Полковник от резерва. Заслужил майстор на спорта. Носител на международната значка „С“ с два диаманта.

17 май

1914, 17 май

Август Кабакчиев

На 17 май 1914 г. в София е роден Август Христов Кабакчиев.

През 1927 г. емигрира в СССР, където от 4 февруари 1933 до 6 октомври 1944 г. служи в Съветската армия. Завършва Военноинженерната академия „Н. Е. Жуковски“ като инженер-механик във ВВС. Активно участва във Втората световна война. Изпълнява редица авиационни длъжности: началник на моторен цех, инженер по производството в авиоремонтен завод, военен представител в авиационен завод, инженер по ремонта в авиодивизия, заместник-командир по инженерно-авиационната служба на 64-ти гвардейски авиационен полк. Лично участва в летателните и експлоатационни изпитания на самолет Пе-2. Завършва участието си в Отечествената война на СССР като гвардейски инженер-майор в състава на 2-ри прибалтийски фронт в боевете край Рига.

В България се завръща през 1944 г. и служи в Българската армия до1982 г. Главен инженер на авиацията(1945 – 1954), заместник-командващ ВВС, заместник-началник на Генералния щаб на БНА, заместник- министър на отбраната, заместник-председател на Държавния комитет по планирането.

Извън военното дело Август Кабакчиев е активен общественик и въздушноспортен деятел, председател на Българската авиационна федерация, вицепрезидент на Международната авиационна федерация и член на Международната спортна комисия. Генерал-полковник от запаса. Умира на 6 май 1999 г.

18 май

1926, 18 май

На 18 май 1926 г. в кв. Каменица, Велинград е роден майор Спас Иванов Содев – първата жертва на българската военна авиация по време на Студената война.

През 1948 г. завършва Военно-авиационно училище. В състава на първата група летци и техници, която през 1950 г. заминава за СССР за усвояване на реактивния самолет Як-23. След приключване на обучението е назначен за старши пилот в 25-и авиополк в Толбухин (Добрич), а от 1952 г. е негов командир. На 13 март 1953 г. е засечен нарушител на въздушното пространство на страната. Метеорологичната обстановка е сложна и дежурният екипаж няма необходимата подготовка за полети в тези условия. Отговорността за изпълнението на задачата поема командирът на полка – майор Содев, който изважда от кабината на дежурният изтребител Як-23 по-слабо подготвен летец и излита срещу нарушителя. Майор Содев намира смъртта си из добруджанските полета, след невъзможност, поради нощните сложни метеорологически условия, да се прибере на летището. Загива край с. Стефан Караджа, Тутраканско. Посмъртно е произведен в чин подполковник.

Генерал Симеон Симеонов в книгата си „Закалени криле“ пише: „Капитан Содев още първите седмици стана любимец на всички летци. Общителните хора намират различни вратички към сърцата на другарите си, а русият хубавеляк просто се втурваше към тях без каквито и да било врати. Пред неговата усмивка, подкупваща, чистосърдечна, пред погледа му, любвеобилен, приятелски се стапяха и най-коравите характери. Беше чудно, че този веселяк притежаваше и смелост, която стигаше до безумия. Но той и в това отношение се различаваше от мнозина други смелчаци, които неволно се изтъкваха с нотка на гордост. Содев, напротив, дори се червеше, когато летците спонтанно му се възхищаваха“.

23 май

1918, 23 май

Иван Узунов и Константин Попатанасов

В нощта на 23 срещу 24 май 1918 г. по време на Първата световна война поручиците Иван Узунов ( пилот) и Константин Попатанасов ( наблюдател) провеждат нощно летене над позициите на противника. Те се завръщат от района на Тахинското езеро, след като са пуснали 75 кг авиационни бомби и са обстрелвали с картечница вражеските биваци край Гюмюшдере. Обстрел от земята слага край на летенията на двамата офицери с английския трофеен аероплан „Армстронг“. Попадението е в двигателя на самолета и той пламва. Въпреки мрака поручик Узунов успява да кацне на левия бряг на р.Струма и заедно с наблюдателя К. Попатанасов се добират до предните позиции на 12-а дружина. Повреденият аероплан е унищожен от пет неприятелски биплана.

25 май

1923, 25 май

Петър Томов

На 25 май 1923 г. в село Ивановское, Ставрополски край, СССР, е роден Петър Христов Томов. През 1935 г. семейството му напуска СССР и се завръща в България. Учи в 5-та прогимназия в Пловдив, където завършва трети клас и се записва в „техникума“ . На 23 септември 1943 г. Петър Томов влиза в армията. Постъпва в 5-ти въздушен полк. В края на 1943 г. от София пристига комисия за избор на бъдещи парашутисти, които да се обучават в Германия. От 80 кандидати, той е избран на 3-то място и заминава за Брауншвайг, Германия. Заради продължилите дни бомбардировки над града групата се насочва към Кралево, Сърбия, където завършва обучението си за парашутисти. Участва в боевете край Стражин и Крива Паланка, в които е ранен и откаран в Пловдив. Оздравял, той се завръща на фронта и участва в битките при Страцин. На 16 април 1945 г. при Ястребец отново е ранен този път сериозно в областта на корема.От войната излиза военноинвалид.

Снимки и отличителни знаци, принадлежали на подоф. Петър Томов са част от фонда на Музея на авиацията.

26 май

1912, 26 май

Чудомир Топлодолски

На 26 май 1912 г. в Кюстендил е роден Чудомир Миланов Топлодолски. На 26.08.1934 г. завършва Военното на Н. В. училище в София със звание подпоручик. Поручик от 03.10.1937 г., капитан 03.10.1942 г., майор 23.06.1947 г. Служи във 2-ри конен полк през 1934 г, в учебния въздушен орляк от 1936 г., в 5-ти бомбардировъчен орляк, специализира във Висшата изтребителната школа „Вернойхен“, Германия. След завръщането си в България през 1940 г.е началник на Школата за висш пилотаж в Карлово. Командир на 3/6 изтребителен орляк от март 1943 до август 1944 г. Активно участва в бойните действия по време на Втората световна война. Извършва 15 бойни полета, провежда 6 въздушни боя, сваля сам и в състав на група два бомбардировача Б-24 „Либърейтър“, два изтребителя П-38 „Лайтнинг“, поврежда един бомбардировач Б-24 „Либърейтър“ и един изтребител П-38 „Лайтнинг“. От август 1944 г., след заболяване е изпратен в Щаба на Въздушни войски към Командния център за управление в Бояна, където служи до края на бойните действия. След края на войната за кратък период е инструктор в състава на Народния съюз за спорт и техника (НССТ). През 1946 г. е задържан и обвинен по делата „Неутрален офицер“ и „Бягството на двама царски летци“. Оправдан и по двете дела. Уволнен от армията през 1947 г. Завършва право, но не му разрешават да практикува. Работи в строителството и ръководи бригада. Участва в изграждането на стадион „ Юнак“ („Васил Левски“), София. Работи в Медодобивния завод, Пирдоп. Участва в строителството на десетки театри, занимава се и със сценична техника. Умира на 02.05. 1987 г.

27 май

1885, 27 май

Пеню Попкръстев

На 27 май 1885 г. в Сухиндол е роден Пеню Дончев Попкръстев. Завършва Свищовската търговска гимназия . Постъпва в ШЗО и ВНВУ и през 1911 г. е произведен в чин подпоручик. Включен в групата за подготовка на пилоти в Берлин, Германия, във фабриките „Райт” и „Албатрос” . На 23 септември 1912 г. се бреветира като пилот в Берлинския аероклуб и на 17 октомври се завръща в България. На 10 ноември 1912 г. е назначен за командир на новосформираното 3-то аеропланно отделение, разположено на летище Урша за съдействие на 4-та армия в района на Булаир и Галиполи. Лети като наблюдател с руския пилот Яков Седов, по-късно с Джовани Сабели на самолет Блерио-ХІ-2. Изпълнява 5 полета като наблюдател за разузнаване и бомбопускане над Булаир и Галиполи. В края на октомври 1915 г. по време на Първата световна война Пеньо Попкръстев е в състава на Аеропланното отделение, действащо от летище София(до жп гарата) в бойните действия срещу Сърбия. Лети със самолет Блерио ХІ-1. През 1916 г. Пеню Попкръстев е в състава на 1-во аеропланно отделение, базирано на летище Белица до Свети Врач (Сандански). След реорганизация на Въздушната дружина през 1917 г. е назначен за командир на 1-во аеропланно отделение. Изпълнява 89 бойни полета. Провежда 4 въздушни боя. На 5 май 1918 г. сваля противников самолет от неизвестен тип, който пада на противникова територия.

След подписването на Ньойския договор през 1919 г. е уволнен. През 1921 г. е избран за председател на Аероклуба. С Царска заповед ЦЗ №26/1923 г. е назначен за Началник на въздухоплаването. От 15 юли 1924 г. е Началник на Дирекцията на въздухоплаването. През 1928 г. е повишен в чин полковник.Уволнен с ЦЗ № 8/1930 г. Умира през 1942 г.

30 май

1926, 30 май

На 30 май 1926 г. в с. Рупките, Старозагорско е роден Желязко Нанев Желязков – първият български авиационен командир и боен пилот полетял в България на свръхзвуков самолет. Завършва през 1948 г. ВВУ „Георги Бенковски“ и е назначен за преподавател по аеродинамика и инструктор по летателно обучение на курсантите. През 1950 г. е включен в първата група летци за усвояване в СССР на реактивния самолет Як-23. След това постъпва в бойната авиация. През 1951 г. е назначен за командир на 25-и изтребителен авиополк, който в състава на 1-ви иад се базира на летище Толбухин (дн. Добрич). След това последователно е заместник-командир на дивизия, командир на 10 иад, командващ на Изтребителната авиация на ПВО и ВВС. Генерал-майор (1969), генерал-лейтенант (1974), офицер от резерва (1991).

31 май

1917, 31 май

На 31 май 1917 г. се провежда първият боен ден на новото флотско авиационно подразделение, базирано на водолетище „Пейнерджик“ край Варна. Младши подофицер Лефтер Антонов и старши подофицер Стефан Власев с водосамолет „Фридрихсхафен“ FF-33 участват в групата от шест водосамолета в бомбардировката на водосамолетната станция край Сулина. Хвърлените осем 10-килограмови бомби от българския екипаж поразяват набелязаните цели. Следват 10 подобни полета през юни и юли1917 г. Под ударите на българските екипажи попадат пристанища, складове и обекти от морските комуникации на пронивника, с което подпомагат действията на сухопътната армия.

1945, 31 май

Чавдар Джуров

На 31 май 1945 г. в София е роден Чавдар Добрев Джуров. Завършва през 1964 г. Механотехникум в София и заминава за СССР, където учи във Военно училище. След дипломирането си е произведен в чин лейтенант. Постъпва във Военноинжинерната академия „Жуковски“, която завършва през 1969 г. По време на следването си изпълнява парашутни скокове, а през 1967 г. започва летателна подготовка във ВНВВУ „Г.Бенковски“ с инструктор капитан Цветан Стойновски. На 25 август 1965 г. поставя височинен световен рекорд по нощен групов парашутен скок с незабавно отваряне на парашута от височина 13 198 м. През 1966 г. подобрява световния рекорд на единичен дневен височинен парашутен скок с незабавно отваряне на парашута от височина 15 418 м. Изпълнил е над 200 парашутни скока със задържане и незабавно отваряне на парашута от различни височини, световен и републикански рекордьор по парашутизъм, заслужил майстор на спорта. Завършва ВНВВУ през 1971 г.

Загива при самолетна катастрофа със самолет Л-29 на 14 юни 1972 г.