10 януари
1882, 10 януари
На 10 януари 1882 г. във Враца е роден Йордан Казанджиев. Завършва Военното училище в София, а през 1908 г. Въздухоплавателна школа в Санкт Петербург, Русия, като балонист. Заедно с Васил Златаров през 1912 г. построяват първия български сферичен балон „София-1“ с обем 640 м3. Назначен е за командир на балонното отделение към Въздухоплавателния парк. По време на Балканската война, на 15 октомври 1912 г. в 9.00 ч., поручик Казанджиев се издига с балона на височина 600 м. и извършва първото въздушно наблюдение над Одрин. В хода на войната капитан Казанджиев изпълнява въздушни наблюдения в продължение на 10 бойни дни. През Първата световна война балонното отделение отново се ръководи от капитан Казанджиев. С новопостроения змейков балон „Солун“ се извършват наблюдения и коригиране огъня на артилерията в поддръжка на Първа българска армия в районите на Цариброд и Пирот. След влизането на Румъния във войната балонното отделение се пребазира на Добруджанския фронт и изпълнява задачи от района на Русе. Активно участва в превземането на крепостта Тутракан, пробива на Кубадинската позиция, наблюдения в районите на Тулча.От 31 декември 1916 г. капитан Казанджиев е назначен за командир на новосформираната Балонна група, в чийто състав влизат 1-во и 2-ро балонно отделение с балон „Солун“ и новополучения балон от Германия „Одрин“, разположени в района на Тулча. До август 1918 г. изпълняват бойни задачи на Добруджанския фронт, след което са прехвърлени на Солунския фронт, където воюват до края на войната.
Капитан Казанджиев извършва най-много бойни полети с балон, създава и обучава балонни класове, автор е на първите български учебници и инструкции по въздухоплаване.
1944, 10 януари
На 10 януари 1944 г. съюзническите сили на САЩ и Великобритания започват първите комбинирани дневно- нощни атаки срещу България и нейната столица София. През деня във въздушното пространство над страната навлизат 280 американски самолети, от които 140 B-17F Flying Fortress, 40 B-24J Liberator и 100 прикриващи ги изтребители Р-38G/F Lightning. Самолетите следват маршрута Шкодра – Качаник – Скопие – Враня – Сурдулица – Сливница – София. Противникът е разпределен в ударни групи от 20 до 40 машини. Преди да навлязат над София една част от американските сили се отделя и бомбардира жп гарите Скопие, Зелениково, Драчевци и Генерал Жостово. Срещу тях излитат българските самолети от летищата във Враждебна и Божурище – 16 Messerschmitt Ме-109E от 3/6 изтребителен орляк и 23 Dewoitine D520 от 2/6 изтребителен орляк, както и една немска изтребителна група с 25 – 30 самолети Messerschmitt Ме-109 G2 и Messerschmitt Ме 109-G6. Съотношението на силите е 3:1 в полза на противника. Въпреки по-голямата численост на съюзниците, българските пилоти успяват да свалят 6 B-17F Flying Fortress и 3 Р-38G/F Lightning . В боя се отличават поручиците Стоян Стоянов, Генчо Димитров, Цвятко Загорски и командира на 3/6 орляк капитан Чудомир Топлодолски. Особено важен е приносът на 682-ро ято, водено от поручик Стоян Стоянов, което принуждава първата вълна американски бомбардировачи да се насочи в посока Италия и да повлече след себе си още вражески самолети. Техните бомби падат извън София. От българските летци във въздушния бой загива подофицер Симеон Михайлов. Немската изтребителна група губи в боя двама летци, сред които е и командирът на групата капитан Герхард Венгел, свален край Радомир.
Основните сили на противника нанасят удар по София в 12.23ч. в района на булевард „Ал.Стамболийски“ – ул.„Граф Игнатиев“ – шосето за Драгалевци. Срещу тях противовъздушната артилерия изстрелва 1960 снаряда.
Още несъвзели се от дневния удар, гражданите и силите на ПВО в столицата са подложени на внезапна нощна атака в часовете между 21.50 и 22.35 часа. Софиянци са изненадани, въздушна тревога не е подадена поради прекъсване на електрическата мрежа по време на дневния удар, а предупредителните изстрели от противовъздушната артилерия не са разбрани като сигнал за тревога. В нощния удар взимат участие 44 британски бомбардировача Wellington, които следват почти същия маршрут както през деня. Първоначално излитат самолетите, които пускат светещи авиационни бомби, след което основните сили нанасят удара върху центъра на София и районите на Слатина и Симеоновския редут.
В хода на англо-американските удари на авиацията са пуснати общо 1740 бомби. Убити са 447 души, 611 са ранени, 928 сгради са разрушени или полуразрушени, а 1632 получават различни поражения. Възникват 37 пожара. Повредени са водопроводната и канализационна мрежа, прекъсната е телефонната връзка, електрическото захранване е силно нарушено, столицата остава без трамваен транспорт. Животът в града е парализиран за дълго.
13 януари
1915, 13 януари
На 13 януари 1915 г. в с. Комарево, Плевенско, е роден Йордан Фердинандов Петров. През 1937 г. завършва Школата за запасни офицери в Казанлък като летец-пилот. От 1942 г. е инструктор на млади летци в Изтребителната школа в Долна Митрополия.
В състава на 3/6 изтребителен орляк участва в отбраната на България през 1943 – 1944 г., провежда три въздушни боя. На 30 март 1944 г. в двойка с друг самолет поврежда един бомбардировач. През 1950 г. постъпва на работа в Държавната самолетна фабрика в Ловеч („Завод-14“) като пилот-изпитател. Извършва летателни изпитания на самолети Лаз-7М, прототипите на Лаз-12 и Як-12. Лети на повече от 15 типа самолети.
15 януари
1897, 15 януари
Георги Дреников е роден на 15 януари 1897 г. в с. Рила в семейството на Стоимен и Еленка Дреникови. През 1917 г. завършва Военното на Н.В. училище с 38-и „боен випуск“. Зачислен е в 44-ти пехотен полк от Втора пехотна тракийска дивизия. Участва в боевете при „Завоя на Черна“ през 1917 г. Назначен е за командир на рота и произведен в чин подпоручик. За една година на фронта е награден с 3 ордена за храброст (един войнишки като кандидат офицер и два офицерски IV степен първи и втори клас като подпоручик), 2 германски ордена „Железен кръст“ II степен, орден „За заслуга“ на германския император Вилхелм II и орден „Червен кръст“.
След войната през 1919 г. постъпва в кавалерийската школа на Военното Н.В. училище, а през 1920 г. във 2-ри конен полк в Лом. През 1922 г. е преместен в 3-ти конен полк в Пловдив, където е началник на подофицерската конна школа. В края на 1925 г. е преведен на служба в 4-та жандармерийска конна група в Ямбол. Точно там след полет със самолет окончателно решава да стане летец. Учи в Аеропланното училище в Казанлък. През 1928 г. взема втори пилотски изпит и получава бревет № 56 за пилот-авиатор. По време на обучението си написва известния „Химн на летеца“.
Капитан Георги Дреников постъпва на служба на летище Божурище и в периода 1930 – 1932 г. е началник на летателното поле и командир на 3-то разузнавателно ято и началник на Техническия отдел на Въздухоплаването, включващ и ДАР – Божурище. Като инструктор през лятото на 1930 г. ръководи занятия на моторни летци в Аеропланното училище и от 1931 г. е летец-изпитател на произвежданите в България ДАР-1, ДАР-3, ДАР-5, ДАР-6, полските самолети PZL, германския Хайнкел 45 и др. През 1932 г. е назначен за началник-снабдяване във Въздухоплаването и непосредствено участва при създаването на летищата в Пловдив, Граф Игнатиево, Карлово и високото крайгранично летище Орлино в Родопите. От началото на 1934 г. е командир на 1-ви армейски орляк с учебни самолети КБ-2УТ, а след 19 май 1934 г. е назначен за директор на Въздухоплаването. От 1936 г. е в щаба на Въздушни войски, а през 1937 г. е командир на 3-ти смесен орляк.
През пролетта на 1939 година подполковник Дреников е назначен за командир на новосъздадения Въздушен учебен полк на летище Казанлък, а от март 1941 г. е началник на групата за връзка при VIII германски въздушен корпус с командир генерал Фрайхер фон Рихтхофен. Награден е с най-високото германско отличие за принос във въздухоплаването – орден „Белият орел“ в степен командирски кръст. През 1942 г. е командир на учебните части, дислоцирани в Казанлък и на други 10 летища.
Въпреки блестящата кариера на полковник Дреников, командирът на Въздушните войски иска неговата оставка. След 28 години непрекъсната служба е принуден да напусне българската войска.
След 9 септември 1944 г. полковник Дреников е назначен за командир на Въздушните на Н.В. войски. С действията си Дреников допринася да се избегнат хаоса и анархията, да бъдат освободени арестуваните офицери от новата власт, да се заздрави дисциплината и да се повдигне бойният дух на армията, така необходими за участието на българската войска в предстоящите военни действия. Освободен е от длъжността на 23 октомври 1944 година, а генерал Ганчо Манчев поема командването на Въздушните войски. През службата си във Въздушните на Н.В. войски полковник Георги Дреников е летял на 40 типа моторни и 17 типа безмоторни самолети, като има повече от 3500 летателни часа.
Народният съд в Казанлък го осъжда на 15 години строг тъмничен затвор, конфискация на имуществото, лишаване от пенсия. След излизане от затвора следват отново преследване, пак затвор във Варна, и лагер на остров Белене. Умира на 6 ноември 1980 г.
1903, 15 януари
Къню Иванов Христов
На 15 януари 1903 г. в с. Върбовка, Севлиевско, е роден Къню Иванов Христов. Завършва Авиационното училище в Божурище през 1925 г. с отличен успех и квалификация авиатор- пилот. Инструктор е на самолети Шмолик-18 и Дар-1 в Аеропланното училище на летището в Казанлък. Изключителните му професионални умения на пилот и фигурите от висшия пилотаж, които демонстрира с лекота, му носят славата на един от най-добрите летци. В резултат на многобройните полети по всяко време заболява и временно е снет на наземна работа. По-късно става началник на Техническото училище в Ловеч. От месец май 1949 г. до 1954 г. е началник на Военновъздушното училище в Долна Митрополия. Последно присвоено военно звание – полковник. След този период живее в Казанлък, където е привлечен като нещатен сътрудник в местния аероклуб. Умира през 1983 г. в Казанлък.
19 януари
1932, 19 януари
20 януари
1892, 20 януари
Марко Тодоров Първанов
На 20 януари 1892 г. в Берковица е роден Марко Тодоров Първанов. Завършва Военното училище на 2 август 1912 г., произведен в чин подпоручик, на 2 август 1914 г. – поручик, на 20 юли 1917 г. – капитан, 1 януари 1928 г. – майор.
Започва службата си като офицер в аеропланната рота към техническата дружина на инженерни войски. Завършва Аеропланното училище през 1916 г. в състава на първия випуск пилоти. Участието си в Първата световна война започва в състава на 2-ро аеропланно отделение на летище Ксанти, впоследствие на летище Удово на Солунския фронт. В поддръжка на Първа и Втора българска армия изпълнява разузнавателни задачи, нанасяне на бомбови удари, коригиране огъня на артилерията. През септември 1916 г. е изпратен на летище Божурище за приучване на новопристигналите самолети Фокер Е-ІІІ, предназначени за водене на въздушен бой. На 30 септември 1916 г. Марко Първанов със самолет Фокер Е-ІІІ във въздушен бой сваля противников самолет Фарман-40, проникнал над София. Екипажът – френският пилот фелдфебел Морис Роябл и сръбския поручик Бранко Наумович (наблюдател), са пленени.Това е първият свален противников самолет от български пилот във въздушен бой. На 10 октомври 1917 г. води въздушна битка в района на Солун срещу 15 френски изтребителя СПАД, на 6 май – срещу три английски самолета. След войната –от 1925 до 1929 г., Марко Първанов е директор на ДАР в Божурище и летец-изпитател. Преминава на служба като офицер по поръчки в щаба на въздухоплаването, помощник- началник на въздухоплавателен полк. През 1932 г. е уволнен. След уволнението се занимава с търговска дейност. Преследван от новата власт след 9 септември 1944 г. като царски офицер. Умира на 9 февруари 1962 г. в Берковица.
21 януари
1893, 21 януари
Васил Тенев Бойдев
На 21 януари 1893 г. в Казанлък е роден Васил Тенев Бойдев. През 1912 г. завършва Военното на Н. В. училище в София. С кавалерийските части, в които служи като млад офицер преминава през войните от 1912 – 1918 г. През 1925 г. завършва Военна академия. Издава редица теоретични трудове и анализи за действията на българската армия. Началник-щаб на 8-а пехотна дивизия, началник на Военното училище (1935 г.) На 7 октомври 1936 г. встъпва в длъжност като командир на Въздушните на Н.В.войски. Започва периода на възстановяване на българската военна авиация. Извършва структурната организация на Въздушни войски, поставя основата за развитие на военната авиация и подготовката й за предстоящата война. През 1937 г. Цар Борис ІІІ връчва бойните знамена на въздушните полкове. Васил Бойдев изпълнява редица дипломатически мисии – срещи с Гьоринг, Молотов, Хитлер. Владеещ френски, немски, руски и турски език, той се проявява като умел дипломат. Организира обучението на български пилоти в Полша, Италия и Германия. Развива производството на български самолети в Държавната аеропланна работилница – Божурище, Капрони Български в Казанлък, започва строежа на самолетната фабрика в Ловеч. Осъществяват се доставките на самолети от Полша и Чехия. През лятото на 1939 г. пристигат първите модерни самолети Месершмид-109. През 1941 г. генерал Васил Бойдев е назначен за командир на 5-та българска армия, дислоцирана на територията на Македония. На тази длъжност остава до април 1944 г., когато подава оставка и напуска армията. Девети септември 1944 г. променя коренно живота на генерал Бойдев. Като царски офицер той е интерниран със семейството си в Троян, където живее повече от тридесет години. Умира на 21 април 1984 г.
22 януари
1921, 22 януари
Стефан Костадинов Калъпчиев
На 22 януари 1921 г. в село Грамада (дн. квартал на Благоевград) е роден Стефан Костадинов Калъпчиев – едно от най-ярките имена в българския парашутизъм. Пред 1946 г. завършва Военното училище с чин „капитан“ и постъпва на служба в Парашутната дружина в Божурище. През 1947 г. Стефан Калапчиев е назначен за командир на структурата. По-късно оглавява Военното училище във Враждебна, парашутнодесантната служба в ПВО и ВВС. Стефан Калапчиев е известен с новаторските си подходи и успехи в парашутизма. През 1957 г. въвежда височинните скокове със задържане и моментално отваряне на парашута. Зад гърба си има 7 републикански и 6 световни рекорда по височинен парашутизъм. Пръв в България извършва парашутен скок след катапултиране с МиГ-15. Пръв извършва скокове от самолетите Ил-28, Як-9, Як-11 и с вертолет Ми-4 над вода. Има над 2000 скока, а ФАИ го награждава с приз „Пол Тасандие“ за особен принос към авиационните спортове. На 25 февруари 1964 г. загива по време на служба докато изпълнява поредния си скок.
23 януари
1891, 23 януари
На 23 януари 1891 г. във Варна е роден Иван Георгиев Узунов. Подпоручик – 1913 г., поручик – 1916 г., капитан – 1919 г. Служи във военно- инженерния отдел на 29-и пехотен полк. След завършване на Аеропланното училище в Божурище(1916 г.) е изпратен в състава на 1-во аеропланно отделение. В периода 1916 – 1917 г., по време на Първата световна война, извършва най-много бойни полета (30), участва в 11 въздушни боя. Иван Узунов в двойка с Влайко Балан са първите пилоти, изпълняващи задачи, характерни за зараждащата се изтребителна авиация. На 8 юли 1917 г. във въздушен бой двойката със самолети Роланд Д-II, сваля английския едноместен самолет R.A.F. Be2. След Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. Иван Узунов е в състава на новосформираното Въздухоплавателно отделение (1921 г.), от 1923 г.е в Дирекцията по въздухоплаване.
На 14 април 1925 г. на летище Божурище при изпитателен полет с унгарски самолет Авис А-16 загива един от най-добрите пилоти на България. През 1925 – 1926 г. в създадената Държавна аеропланна работилница (Божурище) започват да се строят първите серийни български самолети, които носят името „Узунов-1“ в памет на трагично загиналия пилот капитан Иван Узунов.