Работно време

Експозиция

Лятно (апр-окт)
сряда – неделя: 09.00 – 17.00 ч.

Зимно (ное-мар)
сряда – неделя: 09.00 – 16.00 ч.

Администрация

понеделник – петък: 8.30 – 16.30 ч.

Продажба на билети

До 40 мин преди края на работното време

Билети

Деца (до 7 г.) – безплатно
Учащи – 2лв
Външна експозиция – 3лв
Вътрешна и външна експозиция – 6лв
Семеен – 10лв

Намерете ни

Адрес: България, 4112 Крумово, област Пловдив
Тел: +359 32/63 66 77

Виж повече
Close
Skip to content

1 юли

1897, 1 юли

Райна Касабова

На 1 юли 1897 г. в Карлово е родена първата българка, летяла със самолет по време на Първата Балканска война. Райна Василева Касабова произхожда от известен род, взел участие в националноосвободителното движение на България. Петнадесетгодишна, тя се включва в Първата балканска война като самарянка в полевата болница на Свиленград. През ноември 1912 г. заедно с пилота поручик Стефан Калинов в небето се издига и Райна Касабова. Умира през 1969 г.

1925, 1 юли

На 1 юли 1925 г. България се присъединява към Международната въздухоплавателна конвенция, третираща гражданското въздухоплаване. С приетия от ХХI обикновено народно събрание Закон за въздухоплаването започва изграждането на Дирекция по въздухоплаването в състав: централно управление, летателна, техническа, учебна и аеростатична служба. Към Дирекцията се създава въздухоплавателен съвет като съвещателен орган на министъра на железниците, пощите и телеграфите. В нея се числят 69 души, включително 11 пилоти (Пеньо Попкръстев, Иван Узунов, Георги Попвасилев, Марко Първанов, Андрей Рачев, Константин Узунски, Иван Маринов, Тодор Рогев, Миню Минев, Цветан Лазаров и Стефан Пампулов) и пет наблюдатели (Васил Бандев, Йордан Семенов, Иван Джигалов, Михаил Димитров и Васил Кулев).За директор на Дирекцията по въздухоплаване е назначен майор Пеню Попкръстев – един от първите български бойни летци, взел участие в Първата балканска война. В състава на Дирекцията провеждат своята дейност Авиационното училище и Аеропланната работилница в Божурище.

2 юли

1910, 2 юли

Българският цар Фердинанд е първият монарх взел участие във въздушен полет. На 2 юли 1910 г. заедно с белгийския пилот Дьо Ламин той излита от летище Кюевит – Хасел край Брюксел.

1940, 2 юли

На 02 юли 1940 г. в Ловеч е роден първият български космонавт Георги Иванов. Започва летателна подготовка в аероклуб на летище Горна Оряховица. През 1959 г. взема втори пилотски изпит на самолет Лаз-7. През 1964 г. завършва НВВУ „ Георги Бенковски“ със специалност „летец-пилот“. Първото назначение на лейтенант Георги Иванов във ВВС е като пилот-инструктор. Последователно присвоява класните квалификации : „летец-инструктор ІІ клас“, „летец-пилот І клас“. Лети на самолетите: Л-29; МиГ-15 УТИ; МиГ-17; МиГ-19; МиГ-21. През 1977 г. майор Георги Иванов е кандидат за космонавт в предстоящия съветско-български полет. След приключване на подготовката в „Звездното градче“е избран за първи български космонавт. На 10 април 1979 г. Георги Иванов излита в Космоса на борда на космическия кораб „Союз“-33. Приземява се на 12 април 1979 г. след успешно справяне с възникналата аварийна ситуация. През 1984 г. защитава дисертация и става доктор на физическите науки. Присвоено му е военното звание генерал-лейтенант.

4 юли

1939, 4 юли

На 4 юли 1939 г. се създава Юнкерския учебен орляк към Военното на Н. В. училище и Въздушен отдел към Школата за запасни офицери. За командир на учебния орляк е назначен майор Димитров. За обучение на пилотите са доставени учебно-тренировъчните самолети КБ-3 „Чучулига“ I и КБ-4 „Чучулига“ II.

7 юли

1890, 7 юли

На 7 юли 1890 г. в с. Долна Оряховица е роден Асен Йорданов Агов. През 1910 г. завършва Военното училище с чин подпоручик , а през 1917 г. Аеропланното училище като пилот с чин капитан. През 1919 г. е повишен в чин майор, уволнен след края на Първата световна война. Асен Агов е един от строителите и организаторите на българската авиация след Ньойския мирен договор (27ноември 1919 г.). Той стартира правителствената програма на БЗНС за възраждане на българската авиация и създаване на гражданска. С падането на земеделското правителство през 1923г. и юнските събития програмата остава неизпълнена. Асен Агов е убит на 1 май 1925 г.

8 юли

1917, 8 юли

На 8 юли 1917 г. два български изтребителя Roland D-II, пилотирани от поручик Иван Узунов и поручик Владимир Балан, успяват да настигнат група от шест британски R.A.F. BE 2c. След кратък бой те повреждат самолета на пилота на 17-а британска ескадрила капитан О’Дуайър, който се приземява аварийно край Петрич и попада в плен. Това е първата победа, постигната от български пилоти от новосъздадената фронтова изтребителна авиация в класически въздушен двубой по време на Първата световна война.

15 юли

1915, 15 юли

На 15 юли 1915 г. поручик Стефан Калинов излита за изпълнение на изпитателен полет на конструирания от него биплан „Доган“, подобен на френския самолет Voisin. По време на изпитателния полет, при 600 м. височина, планерът губи скорост, влиза в свредел и се разбива в земята. Загиват поручик Калинов, герой от Първа табалканска война и артилерийският поручик, курсист по авиационно дело, Христо Джинджифиров.

17 юли

1926, 17 юли

На 17 юли 1926 г. в с. Комарево, Плевенско, е роден Илия Йорданов Еленски. Завършва НВВУ „Г. Бенковски“ като летец-пилот. През 1950 –1951г. се обучава в Школата за летци-изтребители в Саратов, СССР. През 1953 г. старши-лейтенант Илия Еленски сваля самолет, нарушител на българското въздушно пространство, а през 1956 г. два разузнавателни балона. През 1957 г. става първият български пилот катапултирал се от свръхзвуков реактивен самолет. Лети на 11 типа самолети. Подполковник от резерва. След като се уволнява от ВВС е пилот в българската гражданска авиация. Има 6000 часа нальот. Умира през 2004 г.

19 юли

1916, 19 юли

На 19 юли 1916 г. в Добрич е роден в Димитър Светозаров Списаревски, извършил първия въздушен таран в историята на българската авиация. Завършва Втора мъжка гимназия в София и Военното на Н. В. училище. След обучението си в Изтребителната школа във Вернойхен, Германия, през 1939 г. постъпва в 3/6 орляк на летище Марино поле. През пролетта на 1942 г. е назначен за инструктор към Изтребителната школа в Долна Митрополия. През лятото на 1943 г. поручик Димитър Списаревски е командирован като офицер-наблюдател към германските изтребителни части във Франция. След завръщането си е включен в състава на 3/6 орляк с командир капитан Чудомир Топлодолски на летище Божурище. На 20 декември 1943 г. армада от 50 съюзнически самолети B-24 Liberator, охранявани от близо 50 изтребители Р-38 Lightning за пореден път бомбардират София. Поручик Димитър Списаревски е един от пилотите на бойно дежурство. Поради техническа неизправност излита със закъснение. Когато достига до неприятелските бомбардировачи, въздушният бой вече е започнал. Със смела маневра поручик Списаревски атакува съюзническия бомбардировач и се врязва със своя самолет в него. От удара машината се разпада на три части и заедно с българския изтребител се насочват към земята. Самолетът на поручик Списаревски пада на височините над село Долни Пасарел, Софийско. Посмъртно произведен в чин полковник.

22 юли

1944, 22 юли

На 22 юли 1944 г. България участва в съвместна мисия с румънската и немската авиация. От състава на 15-а въздушна армия, съюзническата авиация изпраща близо 1000 бомбардировача В-24 Liberator и В-17F Flying Fortress, прикривани от изтребители Р-38 Lightning по различни цели в Румъния. Българската част е малобройна. Тя се състои от 10 Меssersсhmitt-109G-6 и има задача да действа срещу оттеглящите се американски самолети като избягва директен двубой с основния ескорт. Водач на групата е капитан Чудомир Топлодолски. Подпоручик Петър Бочев, подофицер Димитър Сомов и фелдфебел Никола Краличев докладват за два свалени В-24 Liberator. Трети е повреден от стрелбата на младия пилот подпоручик Марин Цветков. Българските летци се завръщат без загуби.

23 юли

1917, 23 юли

На 23 юли 1917 г. при въздушна катастрофа загива подпоручик Христо Димитров – Брадата. Роден е през 1885 г. в с. Новачене, Орханийско. Четник в четата на Христо Чернопеев. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Постъпва в армията и след Балканските войни остава на свързочна служба в Техническата дружина. През май 1916 г. завършва Аеропланното училище. По време на Първата световна война е зачислен към Първо аеропланно отделение. На 8 юли 1916 г. при въздушен обход край езерото Тахино, фелдфебел Христо Димитров – пилот, и поручик Христо Скутунов – наблюдател, са посрещнати от вражеските противовъздушни батареи. Самолетът е повреден, но поручик Димитров успява да приземи машината в разположението на неприятелските части. Летците подпалват аероплана и избягват преследването.

27 юли

1912, 27 юли

На 27 юли 1912 г. във Франция Георги Божинов получава свидетелство за патент № 444 010 за конструирания от него моторен самолет. Получава предложение от собственика на френската авиационна фирма „Сомер” – Роже Сомер, за серийно производство на самолета във Франция. Георги Божинов отказва с желание аероплана да бъде построен на българска земя. Това се случва едва през 1926 г.

29 юли

1930, 29 юли

Андрей Керезов

На 29 юли 1930 г. в с. Малко Градище, Свиленградско е роден Андрей Керезов. Завършва Школата за летци към БГА „Балкан“ през 1949 г. и ВНВВУ „Георги Бенковски“ през 1952 г.

Военната му служба преминава през летищата на Щурмовата и Изтребителна авиация, където лети на самолети Ил-2, Ил-10, Миг-17, Миг-17Ф, Миг-19. След пенсионирането си през 1973 г. Андрей Керезов преминава курс на обучение в Кременчуг, СССР на вертолет Ка-26. Постъпва в селскостопанската авиация на страната, където лети и на вертолет Ми-2.

През 1985г. след 35 години в небето на България Андрей Керезов окончателно се разделя с летателната професия. Умира на 21 декември 2020 г. Музеят на авиацията съхранява военно облекло, снимки и документи, свързани с летателната му дейност.