3 ноември
1869, 3 ноември
На 3 ноември 1869 г. в Гюргево, Румъния, е роден Васил Иванов Златаров. След Освобождението на България през 1878 г. семейството му се установява в Русе, където завършва гимназия. Постъпва във Военното училище и на 2 август 1891 г. е произведен в чин подпоручик, поручик – 2 август 1894 г., капитан – 15 ноември 1900 г., майор – 1 януари1912 г., подполковник – 2 август 1915 г., полковник – 14 октомври 1917 г. Разпределен е да служи в Железопътната дружина към Пионерната рота. На 19 август 1892 г. подпоручик Васил Златаров и 12 сапьори осигуряват полетите на балона „Ла Франс“ на французина Йожен Годар по време на Първото пловдивско земеделско-промишлено изложение. В петия по ред полет Васил Златаров се издига във въздуха. Това предопределя по-нататъшната съдба на младия подпоручик. През 1902 г. е изпратен да учи във Въздухоплавателната школа в Санкт Петербург, Русия. С Височайши указ №28 от 20 април 1906 г. се постановява: „да се формира при Железопътната дружина Въздухоплавателното отделение“. За негов пръв командир е назначен капитан Васил Златаров. През 1909 г. е командирован във Франция, за да участва в първото авиационно изложение в Париж и да се запознае с последните модели балони и аероплани. Лети с руския пилот Борис Маслеников при първите демонстрационни полети в България през ноември 1910 г. на Хиподрума край София. Под негово ръководство е конструиран и изработен първият български сферичен балон „София-1“ с обем 640 куб.м (1911 г). През Първата балканска война майор Златаров е командир на въздухоплавателния парк. Организира първото бойно летище в Мустафа паша (дн.Свиленград), създава служба за обслужване на авиационната техника, първата полева работилница за ремонт на самолети. Лично участва в бойните полети като наблюдател на пилота Джовани Сабели. С включването на България в Първата световна война подполковник Васил Златаров е командир на Щаба на балонния парк,а след структурните промени през 1916 г. – командир на новосформираната въздухоплавателна дружина, която ръководи до края на войната. След подписването на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.) българската авиация е унищожена, а полковник Васил Златаров демобилизиран.
Умира на 17 май 1932 г. в София.
1982, 3 ноември
На 3 ноември 1982 г. на летище Толбухин (Добрич) кацат закупените за България три броя самолети МиГ-25РБ и един МиГ-25У (учебен). Предназначението на самолета е за изпълнение на фото и радиотехническо оперативно разузнаване и в качеството си на бомбардировач. С основни ешелони на летене от 19 000 до 24 000 м и скорости до 3000 км/час самолетът е недосегаем за противниковите противовъздушни средства по това време. Освен разузнавателното оборудване той може да носи и бомбов товар до пет тона. Самолетите са в състава на 26 разузнавателен авиополк в сформираното звено за оперативно разузнаване, пряко подчинено на Генералния щаб на БНА ( Българската народна армия). Бордни номера: за МиГ-25РБ – 731,736, 754 за МиГ 25У – 51. Първият полет се осъществява на 8 декември 1982 г. с учебния МиГ-25У. Самолетът е пилотиран от полк. Влаю Генов и руския изпитател майор Мироненко. В рамките на 30-35 минути екипажът извършва полет над България на височина 22 000 м и скорост до 2500 км/ч.
Самолетите МиГ-25РБ и МиГ-25У в България изпълняват преди всичко разузнавателни задачи за нуждите на българската армия и Варшавския договор. Те са най- скъпата авиационна техника на Балканския театър на войната . На 12 април 1984 г. губим МиГ-25РБ с борден номер 736. Експлоатацията на самолетите продължава до месец май 1991 г. В резултат на настъпилите промени през 1990 г. и скъпата поддръжка се взема решение МиГ-25 да бъдат разменени със СССР за пет самолета МиГ-23МЛД .
Тактико- технически характеристики:
Страна производител – СССР
Разпереност – 14,10 м
Дължина – 22,30 м
Носеща площ – 61,40 м2
Маса празен – 19500 кг
Максимална стартова маса – 41200 кг
Максимална скорост – 3200 км/ч
Статичен таван– 23 000- 25 000 м
Динамически таван – 37000 м
Далечина на полета -1600 км
Двигател: 2 х Р-15Б-300 с тяга по 11 200 кг./114.5 кН
Разузнавателна апаратура: система за радиотехническо разузнаване „Вираж СРС-4А“, аерофотокамери АФА-А-72, А-10/10 и др. с възможности в инфрачервения сектор
Въоръжение – до 10 бомби с калибър 250-500 кг.
12 ноември
1885, 12 ноември
На 12 ноември 1885 г. в Сливен е роден Продан Стоянов Таракчиев. Завършва гимназия в родния си град. След дипломирането си постъпва във Военното училище, произведен е в чин подпоручик през 1908 г. и назначен в 11-и пехотен сливенски полк. След конкурсен изпит през есента на 1911 г. е изпратен да изучава балонно дело във Въздухоплавателната школа в Санкт Петербург, Русия. Там усвоява теорията и техниката на въздухоплаването. Прекъсва обучението си и се завръща в България, за да участва в Балканската война. Лети като наблюдател в състава на 1-во аеропланно отделение. На 16 октомври 1912 г. поручик Радул Милков заедно с поручик Продан Таракчиев извършват първия разузнавателен боен полет със самолет „Албатрос-Ф2“ над Одрин – гара Караагач – Кадън кьой – Папаз тепе. До временното примирие на 17 ноември 1912 г. Продан Таракчиев изпълнява още два бойни полета. В началото на декември 1912 г. е доставен подареният от Русия змейков балон и се сформира втора балонна станция. За неин командир е назначен поручик Продан Таракчиев, който до края на войната участва в извършените въздушни наблюдения.
След края на Балканските войни завършва аеропланен курс в Русия и в началото на 1915 г. се дипломира като пилот. През Първата световна война е в състава на 1-во аеропланно отделение. На 21 април 1916 г. капитан Продан Таракчиев с наблюдател поручик Стефан Зарзанов излитат със самолет ЛВГ-Б2 от летище Белица и провеждат първия въздушен бой в историята на българската авиация.След войната за кратко време е началник на Аеропланното училище, а по-късно на Аеропланната работилница в Божурище. След уволнението си през 1920 г. работи в Дирекцията по въздухоплаване. Представител е на „Аерофлот“ в България. Произведен в чин полковник от ВВС на НРБ през 1948 г. Умира на 28 април 1957 г.
1963, 12 ноември
На 12 ноември 1963 г. майор Иван Бедрозов извършва първи полет със самолет МиГ-21Ф-13 в България.
Първоначалната подготовка на групата от дванадесет летци се извършва от 25 февруари до 30 май 1963 г. в Краснодар, СССР. Полетите се извършват без учебен самолет, като за такъв се използва учебният МиГ-15УТИ , след което се лети на бойните самолети МиГ-21Ф-13. Всички пилоти успешно завършват курса за обучение и се завръщат в България. Първите 12 самолета са доставени през октомври 1963 г. на летище Граф Игнатиево и на 12 ноември е първият летателен ден с новия свръхзвуков самолет.
В България са внесени общо десет модификации самолети МиГ-21: бойни – МиГ-21 Ф-13, МиГ-21ПФ, МиГ-21ПФМ, МиГ-21М, МиГ-21МФ, МиГ-21Р, МиГ-21бис, и учебно- бойни – МиГ-21У, МиГ-21УС и МиГ-21УМ. Усъвършенстването в конструкцията на самолета, двигателя, въоръжението и оборудването повишават летателните характеристики и бойните възможности на самолета.
МиГ-21 е най-масовият самолет на въоръжение в България. Експлоатиран във всички изтребителни полкове, в това число и за подготовка на курсанти-пилоти от ВНВВУ „Георги Бенковски“. На него са подготвени хиляди български пилоти. В Музея на авиацията са експонирани осем модификации МиГ-21на въоръжение в българските ВВС.
14 ноември
1912, 14 ноември
На 14 ноември 1912 г. е предприет първият в световната военна история опит за „едновременен разузнавателен полет с три типа самолети – „Албатрос“, „Воазен“ и „Блерио“. Те излитат по предварително уточнени различни маршрути и през определени малки интервали от време. Мисията и на трите самолета е наблюдение край Одрин.Те са пилотирани от поручик Радул Милков, поручик Стефан Калинов и италианеца Джовани Сабели. Наблюдатели са поручиците Таракчиев, Митев и Лулчев. Поради лошите метеорологични условия, гъстата мъгла и силния вятър те се завръщат петнадесет минути след началото на мисията над обекта Кадън кьой.
1943, 14 ноември
На 14 ноември 1943 г. в 12 ч. и 30 мин. по време на Втората световна война се извършва първия масиран въздушен удар върху столицата на България – София. Във въздушното пространство на страната навлизат 91 двумоторни американски бомбардировача Б-25 „Митчел“, прикривани от 49 изтребителя П-38 „Лайтнинг“ от състава на 12-та и 15-та въздушна армия на САЩ. Оповестяването на 3/6 изтребителен орляк от Божурище закъснява, летците излитат твърде късно в 12 ч.и 25 мин. с тринадесет машини Месершмит-109Г-2. Макар и малко на брой, българските пилоти успяват да отслабят атаката. Капитан Чудомир Топлодолски, подпоручиците Петър Бочев, Николай Йорданов и фелдфебел Петковски регистрират попадения в три от бомбардировачите, които напускат бойната формация с димящи двигатели. Подпоручик Михаил Григоров от дежурната двойка излетяла от Скопие със самолет Месершмит 109-Е сваля един от прикриващите П-38 „Лайтнинг“, който пада край Дебър. Свалени са 3 от нашите самолети. Загива летецът фелдфебел Йордан Славов Тодоров. С този акт се поставя началото на планираната въздушно-настъпателна операция на съюзническите сили срещу Царство България, част от мащабния план за въздушно нападение в Европа – „Пойнт Бланк“. В резултат на съюзническата атака 32-а души загиват, 120 са ранени, разрушени са 44 сгради от хвърлените 606 бомби.
15 ноември
1910, 15 ноември
На 15 ноември 1910 г. руският пилот Борис Маслеников изпълнява първи полет със самолет в България. Полетите се провеждат със самолет „Фарман“-VІІ от Хиподрума край София в продължение на десет дни. Те са краткотрайни – около 10–15 минути и на височина до 100 м. Едни от пасажерите са българският цар, князете Борис и Кирил, капитан Васил Златаров. Първият резултат от полетите е учредяването на 20 ноември на Български аероклуб. Приходите от входните такси руският пилот подарява на аероклуба. Основната задача на новото сдружение е да популяризира и разпространява „всред народа чрез всякакви форми на въздухоплаването“. В Музея на авиацията се съхранява учредителната книга на Аероклуба.
16 ноември
1925, 16 ноември
На 16 ноември 1925 г. Марко Първанов – началник на работилницата в ДАР – Божурище, заедно с конструктора Херман Винтер облитат първия български самолет, заложен за индустриално производство в България – Дар-У-1 (Узунов-1). Самолетът носи името на загиналия при катастрофа през 1925 г. пилот Иван Узунов. Машината е копие на известния по това време в Германия самолет ДФВ-CV. Произведени са седем машини. При построяването на У-1 са използвани двигателите „Бенц“- 220 к. с. и металическите схватки от самолетите ДФВ. Конструкцията му е дървено-платнена, тялото се състои от дървени надлъжници и обшивка от напластено дърво…
17 ноември
1912, 17 ноември
На 17 ноември 1912 г. по време на Първата балканска война в бойния дневник на I-во аеропланно отделение е фиксиран и описан първият боен полет в Европа с целенасочено и признато използване на боеприпаси от въздуха. Задачата за нанасяне на бомбен удар се изпълнява с двуместния „Блерио“ XI-2. Джовани Сабели е пилот, а майор Златаров – наблюдател. Заедно с прокламациите за предаване на гарнизона майор Златаров хвърля над Одрин и две ръчни бомби. На тази дата поручик Радул Милков с Албатрос Ф2 с помощта на британския кореспондент Гор прави първото фотозаснемане от самолет в бойни условия в Европа и поставя началото на нов способ за въздушно разузнаване.
23 ноември
1944, 23 ноември
На 23 ноември 1944 г. българската авиация нанася последния въздушен удар по време на Втората световна война. За изпълнение на мисията са изпратени 6 Дo-17M от 1/5 бомбардировачен орляк, прикривани от 12 Ме-109Г-6. Те успешно бомбардират немска моторизирана колона, движеща се по шосето Митровица- Рашка. Унищожени са 20 вражески машини.
На следващият ден – 24 ноември, е получена заповед от Главното командване бойните авиационни сили да се разположат за зимуване. Така до 5 декември 1944 г. задачи изпълнява само 73-то ято. То извършва 12 успешни разузнавателни полета.
24 ноември
1943, 24 ноември
На 24 ноември 1943 г. в 13 ч.и 15 мин. е проведена втората атака над София по време на Втората световна война. В българското въздушно пространство навлизат 60 тежки бомбардировача Б-24Д „Либърейтър“, прикривани от 40 изтребителя П-38Г „Лайтнинг“. Излитат всичките изправни 19 Ме-109Г-2 от летище Божурище, както и два Ме-109Е-4 от летище Скопие. Контакт с противника осъществява първоначално 3/6 изтребителен орляк. Сформирана е ударна група от 12 самолета от щабното крило, 672-ро и 682-ро ято и прикриваща група от 7 самолета от 692-ро ято. Важно тактическо предимство за българските пилоти е осъществената атака над съюзническата авиация от страната на слънцето. Капитан Чудомир Топлодолски води хладнокръвно действията на подчинените му пилоти. Той сваля един от бомбардировачите Б-24Д „Либърейтър“. Останките от самолета са намерени по-късно край Струмица. По време на боя самолетът на Топлодолски също е улучен на три места. В боя е свален и загива подпоручик Митьо Дисов – втората българска жертва в отбраната на страната. Самолетът му е открит близо до село Горни Пасарел. Въпреки неравностойните сили, българските пилоти от прикриващата група успяват да изтласкат „Лайтнингите“ към Пернишката котловина. Това увеличава дистанцията между тях и бомбардировачите и нарушава бойния ред на съюзническата авиация. Подпоручик Михаил Узунов и фелдфебел Никола Краличев прострелват два П-38Г ”Лайтнинг“ като ги вадят от строя и ги принуждават да се върнат. В битката е уцелен и ранен подпоручик Петър Бочев. Въпреки това, той успява с пикиране да се откъсне от врага и каца принудително край Брезник. Поелият командването на орляка поручик Николай Йорданов продължава атаката и българските летци не позволяват ефикасното прицелване на американските бомбардировачи. Повредени са още 3 „Либърейтъра“, които напускат строя в отстъпление. Приносът за това е на поручик Стоян Стоянов, подпоручик Михаил Григоров и фелдфебел Стефан Конзов. Два от нашите изтребители също излизат извън строя – на подпоручик Михаил Узунов и на подпоручик Григоров.Въздушната схватка продължава в Македония близо до Царево село, където българските пилоти преследват противника. Улученият по-рано от поручик Стоянов Б-24 „Либърейтър“ този път не успява да се спаси и е свален от фелдфебел Христо Коев до село Богомил. Екипажът е пленен. 15-та въздушна армия на САЩ потвърждава и двете си загуби.
27 ноември
1919, 27 ноември
На 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският мирен договор. България се лишава от всички въздухоплавателни апарати, тяхното бордно въоръжение, радиотелеграфни апарати и аерофотоапарати. На страната ни е забранено в продължение на шест месеца от влизането в сила на договора да произвежда, внася и изнася каквито и да е въздухоплавателни средства, двигатели и части за тях.
Започва разформироването на Въздухоплавателната дружина. От всички щатни подразделения остава да съществува само едно въздухоплавателно отделение с митническо-полицейски функции, придадено към жандармерията.
1920, 27 ноември
На 27 ноември 1920 г. в Русе е роден Стефан Николов Маринополски в семейството на командира на 5-и дунавски пехотен полк. През 1939 г. постъпва във Военното училище. След като сдава и двата си пилотски изпита, през юли 1940 г. извършва първия си самостоятелен полет на „Фоке-Вулф“-44. През 1941 г. заминава на специализация в Казерта – Италия, а две години по-късно е произведен в чин подпоручик-летец. Службата си започва в 1-ви разузнавателен орляк в Божурище. През 1943 г. завършва Изтребителната школа в Долна Митрополия, след което е назначен във 2-ри орляк на 6-и изтребителен полк, дислоциран в Карлово. По време на съюзническата бомбардировка на 10 декември 1943 г. Стефан Маринополски получава бойното си кръщене, а в боя на 20 декември сваля бомбардировач В-24 „Либърейтър”. Награден е с офицерски орден „За храброст“ – ІV степен, 2-ри клас.
През януари 1944 г. 5-о ято, на което е заместник-командир, е превъоръжено с изтребители „Месершмит”. С новите самолети ятото участва в боя на 17 април – „Черният Великден“. Подхождащите вражески самолети Р-51 „Мустанг“ са припознати като „Месершмит”-ите от 3-ти орляк. Заблудени, нашите летци понасят тежка загуба. Загиват шестима летци, унищожени са девет машини. Стефан Маринополски е ранен и с труд успява да приземи повредения си самолет.
След 9 септември 1944 г. Стефан Маринополски участва в бойните действия срещу Германия в състава на своя орляк. На 7 юли 1946 г. е арестуван и изпратен в „Куциян“, а през 1947 г. – в „Белене“. Освободен е през 1952 г., а през 1957 г. като строителен работник в Чехословакия успява да премине границата с Австрия. Шест години работи в радио „Свободна Европа”. От 1963 г. живее в САЩ, където създава своя строителна фирма. През 1993 г. се завръща в България. Умира на 30 септември 2008 г.
В изцяло обновената експозиция на Музея на авиацията са показани летателната книжка, личният часовник и ордени на поручик Стефан Маринополски, дарени от неговата съпруга Рени Маринополска през 2012 г.
28 ноември
1940, 28 ноември
На 28 ноември 1940 г. е извършен първият изпитателен полет на самолет КБ-6 „Папагал“. Той е и първият серийно произвеждан двумоторен самолет в България.
По проект на инженер Чезаре Павлавичина е създаден самолет Са-309 „Гибли“ като прототипът излита още в края на 1936 г. Снабден е с два шест цилиндрови двигателя „Алфа Ромео 115“ по 143kw. Конструкцията по крилата и предната част на тялото е дървена, а от пилотската кабина назад се състои от скелет със заварени стоманени тръби, покрити с плат. Кабината е с шест седалки. Предвидено е място за фотографска апаратура. Основното предназначение на самолета е превозването на военни материали, инсталации за фотографски апарати и др. Разузнавателният му вариант има клетки за 384 кг авиационни бомби и две неподвижни картечници „Сефат“ 7,7 мм калибър с по 500 патрона всяка. Са-309 „Гибли“ е с много добри летателни качества и се утвърждава като непретенциозна машина.
Във фабрика „Български Капрони“ са произведени серия от 24 машини с фабрични номера от 118 до 141, които получават наименованието КБ-6 „Папагал“. Разликата с италианските самолети „Гибли“, е че тук двигателите са заменени с по-мощните „Аргус“ 10С –3 осемцилиндрови, 240 к. с. с въздушно охлаждане. КБ-6 „Папагал“ влиза в редовна експлоатация към българските Въздушни войски като изпълнява свързочни, лекотоварни, транспортни и учебни задачи при обучение на летателен състав на бомбардировъчната авиация и на бордни радисти. Изпълнява и патрулни задачи за наблюдение на акваторията на Черно море по време на Втората световна война. Активно се експлоатира до 1946 г.
Максимална скорост на полета – 265 км/ч
Пътна скорост – 220 км/ч
Максимална височина на полета – 6250 м.
Максимална далечина на полета – 1200 км.
Максимална продължителност на полета – 5,50 ч.
Максимална полетна маса – 2860 кг.
Разпереност на крилото – 16,2 м.
Дължина на самолета – 12,95 м.
30 ноември
1912, 30 ноември
На 30 ноември 1912 г. със самолет „Воазен“, пилотиран от поручик Стефан Калинов, за първи път лети жена – Райна Василева Касабова. Тя е родена на 1 юли 1897 г. в Карлово. Произхожда от известен род, взел участие в националноосвободителното движение на България. Едва петнадесетгодишна се включва в Балканската война като самарянка в полевата болница на Свиленград. Умира през 1969 г.