1 октомври
1941, 1 октомври
На 1 октомври 1941 г. с писмо No: I-2733 на Щаба на Въздушни войски се създава Черноморската въздушна отбрана. Към нея на 10 октомври се формира специален изтребителен орляк под наименование „Галата “. Първоначално е съставен от Щаб на орляка при летище Чайка, 682-ро изтребително ято Балчик и 692-ро изтребително ято Сарафово. Двете отделения са част от 6-и изтребителен полк, снабден и опериращ с пет Ме-109Е-4 „Стрела“. Към отряда се включва още и 442-ро изтребително ято от 4-ти армейски въздушен полк с 6 Авиа-534 „Доган“.
Фактът, че „Галата” е снабдена с най-модерните самолети на въоръжение в България по това време – Ме-109 „Стрела“, потвърждава значението на отряда за защита на Черно море.
3 октомври
1895, 3 октомври
На 3 октомври 1895 г. в с. Мозире (Словения) е роден Владимир (Влайко) Александров Тодоров-Балан. Учи в колеж в Истанбул, а след това в гимназия в София. Завършва Военното училище през 1914 г. Произведен e в чин подпоручик. Постъпва в Аеропланното училище в Божурище. Той е един от седемте, завършили първия випуск за пилоти през 1916 г. Участва в Първата световна война (1915-1918) в състава на 1-во аеропланно отделение, придадено към Втора българска армия. Първите разузнавателни полети изпълнява от летище Белица. През юни 1916 г. e изпратен от българското командване на Западния фронт за изучаване бойния опит на германските пилоти в състава на 70-то разузнавателно пруско аеропланно отделение. Изпълнява разузнавателни полети, бомбопускане, участва в провеждане на въздушни боеве в района на крепостта Вердюн. Завърнал се в България, продължава да воюва. На 8 юли 1917 г., заедно с поручик Иван Узунов излитат от летище Левуново със самолети Роланд Д-2 и свалят британския самолет R.A.F. Be 2, пилотиран от командира на 17-та британска ескадрила – капитан О’Дуайър. Това е първата победа, постигната от български пилоти от новосъздадената изтребителна авиация в класически въздушен двубой. До края на войната изпълнява общо 29 бойни полета. Награден е с орден „За храброст” и с германския „Железен кръст”.
След войната Владимир Балан заминава за Брауншвайг, Германия, където следва аероинженерство.Завършва образованието си и работи като асистент в политехниката.
През 1932 г. се завръща в България. Започва работа на летище Божурище в ремонтната работилница. За кратко време е инженер и в самолетната фабрика „Български Капрони”. През Втората световна война, като офицер от запаса е мобилизиран и назначен за началник на авиоремонтната работилница на летище Скопие. След 9 септември 1944 г. Владимир Балан изчезва и съдбата му остава неясна.
1886, 3 октомври
На 3 октомври 1886 г. в Търговище е роден Никифор Йорданов Богданов – един от първите български пилоти. Завършва школата за подпоручици в Княжево. На 19 февруари 1911 г. е повишен в поручик, на 18 май 1914 г. в чин капитан.
През 1911 г. е проведен конкурсен изпит за подбор на първите български авиатори. Поручик Богданов е одобрен и заминава за Франция, където през 1912 г. се обучава в аеропланната школа на Луи Блерио в Етамп. След приключване на подготовката се завръща в България и участва в Балканската война. На 17 октомври 1912 г. извършва първия си разузнавателен боен полет над турските позиции. До края на войната изпълнява общо осем бойни полета със самолет Блерио ХІ. По време на Втората балканска война през 1913 г. в състава на 3-то аеропланно отделение от летище Серес, провежда два разузнавателни полета. Участва в Първата световна война. На 16 юли 1916 г. е назначен за командир на 2-ро аеропланно отделение базирано на летище Удово на Вардарския фронт. Под негово ръководство, отделението изпълнява полети до Олимп, Островското езеро и цялата фронтова линия от Кожух до Круша планина.
След войната капитан Богданов напуска армията и започва работа в застрахователно дружество. Умира през 1935 г.
4 октомври
1935, 4 октомври
На 04 октомври 1935 г. на летище Божурище загива Дончо Бенчев Дончев. Той е роден на 26 март 1914 г. Завършва летателна школа в Казанлък и е зачислен в 1-ва летателна част на летище Божурище.
При полет със самолет КБ-2УТ на летище Божурище двигателят спира и довежда до срив на самолета поради загуба на скорост. Следва удар в земята, който причинява смъртта на пилота.
Производството на самолети КБ-2УТ започва през 1933 г. в самолетна фабрика „Български Капрони“ в Казанлък. Произведени са 8 апарата с три различни двигателя, останали от Първата световна война. Те притежават редица недостатъци – ниска мощност и чести откази на двигателите, лоша видимост от пилотското място и изключително неудобна кабина за наблюдателя. Затова не се ползват с популярност сред българските летци, но въпреки това се експлоатират интензивно до края на 30-те години на ХХ век.
5 октомври
1951, 5 октомври
На 5 октомври 1951 г. с Указ на Народното събрание и Заповед на министъра на отбраната към 1-ва изтребителна авиодивизия на летище Граф Игнатиево е сформиран 22 изтребителен авиополк, въоръжен с реактивния самолет Як-23. Същата година е пребазиран на летище Толбухин (Добрич). Тук полкът провежда подготовката си до 5 април 1955 г., когато е преместен на летище Безмер, превъоръжен със самолети Миг-15. През 1958 г. постъпват реактивните самолети Миг-17. Летателния състав провежда подготовката си по курсовете на бойна подготовка на изтребителната авиация, денем и нощем, в прости и сложни метеорологични условия. След организационните промени в структурата на ВВС през 1960 г. и създаването на изтребително-бомбардировъчната авиация, полкът сменя профила си, а през 1961 г. преминава в състава на 10 Смесен авиационен корпус. На въоръжение в полка от 1986 г. постъпват щурмовите самолети Су-25К, предназначени за непосредствена поддръжка на бойните действия на сухопътните войски. По този профил подготовката се провежда до 1септември 1993 г., когато полкът се трансформира в Щурмова Авиационна База (ЩАБ). През 2001г. след закриване на 26 разузнавателна авиационна база (раб), разузнавателните самолети Су-22М4 и Су-22 УМ3., са пребазирани в 22 ЩАБ. В базата като учебно-бойни самолети от 2000 г. са използвани самолети Л-29 и Л-39.
Формированието участва във всички учения провеждани в рамките на бившия Варшавски договор, а след демократичните промени и в рамките на НАТО.
Командири на формированието:
1. Майор Тошо Ангелов (1951 – 1954)
2. Майор Кирил Апостолов (1954 – 1956)
3. Майор Ради Радев (1956 – 1958)
4. Подп. Асен Горанов (1958 – 1959)
5. Подп. Рашко Рашков (1959 – 1961)
6. Майор Йордан Ненов (1961 – 1962)
7. Полк. Христо Костадинов (1962 – 1965)
8. Попк. Стоян Петров (1965 – 1969)
9. Полк. Иван Бедрозов (1969 – 1973)
10. Полк. Милан Христов (1974 – 1978)
11. Полк. Димитьр Калчев (1978 – 1982)
12. Подп. Райчо Логинов (1982 – 1985)
13. Подп. Иван Попгеоргиев (1985 – 1988)
14. Подп. Илия Сандев (1988 – 1990)
15. Подп. Недко Пашелиев (1990 – 1995)
16. Полк. Тодор Чаушлиев (1995 – 1999)
17. Бриг.генерал Васил Димитров (1999 – 2008)
18. Полк. Димитър Данев (2008 – 2015)
19. Полк. Валентин Иванов (2015 – 2019)
20. Подп. Милен Димитров (2019 – )
15 октомври
1912, 15 октомври
На 15 октомври 1912 г. се осъществява първото бойно кръщение на българското въздухоплаване. В 9.00 ч. балонът „София -1” с командир капитан Йордан Казанджиев извършва въздушно наблюдение над Одрин.
При издигането на балона на следващия ден капитан Йордан Казанджиев разкрива позициите на турските войски, опитващи се да преминат в настъпление в посока с. Кемал. В резултат на разузнаването, бойците от 34-ти полк, 5-та и 6-та артилерия разбиват турските сили. За отлично изпълнената задача, капитан Йордан Казанджиев е представен за награждаване.
1939, 15 октомври
На 15 октомври 1939 загива Александър Атанасов Чирпанлиев.
Той е роден на 24 юни 1908 г. в село Шипка, Казанлъшко. Завършва педагогическото училище в град Казанлък. През 1927 г. е приет в Аеропланното училище в Казанлък. През 1928 г. той и още 29 курсисти са изпратени да учат в Школа за запасни офицери (ШЗО) в София. Това е първият випуск на летци-пилоти от ШЗО. Същата година е произведен в чин „фелдфебел-школник“ и се връща в Казанлък, за да продължи летателната си подготовка. Присвоена му е длъжността „военен пилот-авиатор“.
Поради политически причини е уволнен заедно с целия си випуск от армията и от 1931 г. до 1935 г. е учител в село Велковци, Брезнишко. През 1935 г. випускът е възстановен и Александър Чирпанлиев е разпределен в Пловдив, а след това отново изпратен в ШЗО-София. На 9 ноември 1936 г. е назначен във Втора летателна част – Пловдив. Участва в Царските маневри през 1937 г. През 1938 г. е преместен в Казанлък, където става офицерски кандидат и инструктор-летец при Въздушните школи на Въздушните на Н. В. войски.
В началото на октомври 1939 г. е командирован в Германия за доставката на самолети Летов-Шмолик-328 „Врана“. На път за България, на 15 октомври 1939 г., малко преди Виена самолетите попадат в условия на гъста мъгла, където машината на Александър Чирпанлиев се сблъсква с друг Летов-Шмолик и се разбива, а той самият загива. Четири дни по-късно командването на Луфтвафе в Германия провежда тържествена траурна церемония с отдаване на военни почести.
16 октомври
1912, 16 октомври
На 16 октомври 1912 г. поручик Радул Милков и наблюдател поручик Продан Таракчиев със самолет Албатрос Ф-II извършват първия боен разузнавателен полет в историята на българската авиация. Машината излита в 9.30 ч.от летище Мустафа паша (Свиленград) в направление Одрин на височина 400-500 м със скорост 70 км/ч.. Поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев наблюдават разположението на турските позиции над гара Караагач и с. Кадънкьой. Над Папазтепе, на височина 800 м, откриват две роти в резерв и други две, които водят бой с българската войска. Полетът продължава 50 мин.
В донесението на инспектора на инженерните войски при ЩДА генерал Симеон Янков до Главното командване с телеграма № 474/16.10.1912 г. е написано: „Днес 16 октомври, към 11часа преди пладне, се направи едно летение с аероплан към Одрин в продължение на 50 минути. Събраните сведения се съобщиха в щаба на командващия 2-ра армия…“. Записаното в дневника за военните действия на 2-ра армия за 16 октомври „…при днешното летене на аеропланите открити били 18 групи от около по 1 табор пехота зад Кадънкьой, които произвеждаха днес вилазката…“.
До края на Първата балканска война са изпълнени 70 бойни полета от 10 пилоти българи и чужденци с 29 самолета. С разпореждане на Министерския съвет от 1963 г. 16 октомври е обявен за празник на Българската авиация и Военновъздушните сили.
19 октомври
1912, 19 октомври
На 19 октомври 1912 г. загива поручик Христо Топракчиев. При полета си със самолет Блерио ХІ над турските позиции на 17 октомври 1912 г., Христо Топракчиев се завръща със 11 пробойни от куршуми. На следващия ден той извършва ремонт за отстраняване на повредите по самолета и управлението му. На 19 октомври предстои да бъде проведен контролен полет след ремонта. Самолетът е изведен на пистата, проверен и подготвен за излитане. След като се отделя от земята, на височина около 20 метра се срива, рязко се наклонява и се забива в земята. Машината изгаря, а пилотът загива.В дневника на аеропланното отделение е записано: „…изпитване на аеропланите над аеродрума. Смъртно падане на поручик Топракчиев“. Признателното българско население от новоосвободения град Мустафапаша /Свиленград/ изпраща с почести капитан Христо Топракчиев, посмъртно произведен в по-горен чин.
20 октомври
1915, 20 октомври
На 20 октомври 1915 г. в Божурище се създава първото Аеропланно училище в България. За негов временен началник е назначен капитан Продан Таракчиев, а от 22 ноември капитан Симеон Петров. По това време са доставени шест от поръчаните 12 разузнавателни самолета ЛВГ.С-ІІ. Взето е решение обучението на българските пилоти да бъде извършено в Аеропланното училище. Първата група се състои от 7 пилоти и 9 наблюдатели, обучавани от немския летец Франке. Усвояването на самолетите е извършено за по-малко от месец.
23 октомври
1929, 23 октомври
„Авиацията иска висок професионализъм, много и продължителен труд, постоянство в теорията и практиката на летенето и бойното използване, приемане на разумния риск, като неизбежност“, това казва Тома Ковачев, полковник от резерва.
Той е роден на 23 октомври 1929 г. в гр. Роман. Завършва VII мъжка гимназия в София и е приет в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“. Още първата година напуска университетската банка и постъпва в армията, за да завърши курсове за моторно летене, а през 1950 г. и НВВУ „Г. Бенковски“. Включен е в групата изпратена в СССР на курс за летци изтребители. Лети на 4 типа самолети, от които 3 реактивни, включително и на най-съвременния тогава – МиГ-15.
След завръщането си в България през 1951 г. получава назначение в 21 изтребителен авиополк на летище Граф Игнатиево. По-късно е изпратен в 15-ти полк в Безмер, следват летищата в Равнец и Узунджово. Тома Ковачев е сред първите 8 пилоти с най-висока летателна квалификация „Военен летец първи клас“, присвоена на 23 септември 1953 г. През 1965 г. завършва Военна академия „Г. С. Раковски“ и поема разузнавателния отдел на ПВО и ВВС, а по-късно е изпратен на дипломатическа длъжност като военно аташе в Турция. През есента на 1974 г. въпреки, че е навършил 44 години, постъпва в Генералщабната академия в Москва. През 1984 г. му е присвоено званието „Заслужил летец на НРБ“. Тома Ковачев пилотира 13 типа самолети и има пролетени над 3000 часа. Той пръв в България лети на самолет Су-25.
„За първия ми полет със самолет Су-25…стигнахме до предложението да усвоим самолетите у нас, на летището на авиополка в Безмер…. Започнахме в средата на лятото на 1986 г. и към 16 октомври с. г. вече бяхме готови след теоретичните занимания, изпитите, продължителните тренажи в кабината на самолета. Планирахме вече и полети. На 23 октомври времето се подобри…Качих се във високата кабина. Вързах се и започнах преглед на многото прибори. Точно в 11.30 часа на 23 октомври 1986 г. започнах запускане на двигателите и всички проверки съгласно с инструкцията. Всичко беше нормално и тръгнах да рулирам. Излязох на пистата, спрях самолета, извърших последните проверки….След разрешение за излитане дадох на двигателите максимален режим и отпуснах спирачките. Самолетът потръпна, бързо започна да набира скорост и миг след като вдигнах носовото колело, се почувствах във въздуха. Бях очарован от послушанието на Су-25 и безупречната работа на двигателите и приборите. Бързо набрах зададената височина и направих два кръга над летището, на третия кацнах. Двата спирачни парашута и спирачките бързо погасиха скоростта и завих по рульожната пътека. По терасите на височинния дом и по другите постройки имаше много хора, които ме наблюдаваха. Бях двойно щастлив: успешно изпълнен първи полет на Су-25, и че го изпълних точно на 23 октомври, а това бе рожденият ми ден, навърших цели 57 години!“, споделя в спомените си полковник Тома Ковачев.
27 октомври
1961, 27 октомври
С указ № 480/27.10.1961 г. на Президиума на Народното събрание на Република България е връчено бойното знаме на 44 вертолетен авиополк (ВАП), основан с разпореждане № 00267/30.09.1961 г. на началник ГЩ. За командир е назначен летецът- пилот майор Милан Асенов Миланов.
Полкът е базиран на летище Пловдив. Подготовката на 44 ВАП започва с 3 вертолета Ми-4 и 4 Ми-1, които достигат през 1963 г. до 37 броя Ми-4 и 12 броя Ми-1. Съвременните вертолети 8 броя Ми-8 и 14 Ми-2 постъпват в периода 1970 – 1978 г. През 1985 г. на въоръжение влизат 19 броя Ми-17 и Ми-17П. Доставката на бойните вертолети Ми-24Д и Ми-24В през 1978 г. повишават бойните възможности на полка. Пребазирането на 44ВАП на летище Крумово се извършва през1980 г. Със създаването на 13 вертолетен полк бойни вертолети (впбв) през 1983 г., бойните вертолети се пребазират на летище Стара Загора. Летателният, инженерно-техническият и осигуряващ състав изпълняват задачи за транспортиране на войски, бойна техника, включително на външен товар, десантиране, специални задачи. Извършват аварийно-спасителни работи, авиомедицинска евакуация, спасително-издирвателни операции над суша и море, в интерес на армията и гражданските структури, гасене на пожари на територията на страната и извън нея, както и операции по ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи. Летателният състав се подготвя за изпълнение на задачи във всички метеорологични условия денем и нощем, над суша и море.
През 1994 г. след промяната в структурите на армията, 44 ВАП се реорганизира в 24 вертолетна авиобаза(ВАБ). През лятото на 1999 г. шест летци и група от инженерно-техническия състав от авиобазата преминават успешно курс за приучване на вертолет Бел-206 във Форт Уърт, Тексас, САЩ. Първите американски вертолети 6 Бел-206 и 1 Бел-430 пристигат в България през 1999 г. От 2000 г. бойните вертолети от Ст. Загора се завръщат в състава на 24 вертолетна авиобаза. В периода 2006-2007 г. Двадесет и четири летци и група от инженерно-техническия състав от авиобазата преминават успешно курс за приучване на вертолет Кугър (COUGAR AS 532 AL) в Маринян, Франция. Първите вертолети френско производство пристигат през 2006 г.
44ВАП и наследника му 24АБ участват в най- мащабните учения на Варшавския договор, в съвместни мисии в страната и чужбина след членството на България в структурите на НАТО.
В авиобазата се поддържа постоянно бойно дежурство за Аварийно спасително осигуряване (АСО) с готовност за излитане в рамките на 30 минути.