3 юни
1915, 3 юни
На 3 юни 1915 г. в София е роден Михаил Георгиев Григоров. През 1935 г. завършва курс по безмоторно летене в Божурище. Кандидатства във Военното училище, но не е приет и завършва Школата за запасни офицери със звание фелфебел-школник. През 1938 г. постъпва във Въздушната школа в Казанлък за летци- пилоти . Усъвършенства обучението си в Изтребителната школа в Карлово през 1939 г. Преминава подготовка за инструктор в юнкерския учебен орляк на летище Враждебна. От 1940 г. е включен в групата за подготовка на самолет Месершмит-109Е. В периода на обучение е приравнен към 59-и випуск на Военното на Негово Величество училище и му е присвоено офицерско звание подпоручик. Започва службата си в 6-и изтребителен полк. В началото на Втората световна война в периода 1941 – 1942 г. е включен в Черноморската охрана на летище Сарафово.
На 1август 1943 г. е първото нахлуване на съюзническите бомбардировачи в България. Михаил Григоров носи бойно дежурство и излита за противодействие срещу тях. На 14 ноември 1943 г. във въздушен бой над Скопие сваля американски изтребител П-38 „Лайтнинг“. На 24 ноември 1943 г. поврежда четиримоторен бомбардировач Б-24 „Либърейтър“. Прострелян в двигателя, прекратява боя и успешно се приземява. На 30 март 1944 г. в състав на група сваля четиримоторен бомбардировач Б-17 „Фортрес“. Общо провежда 9 въздушни боя в 11 бойни полета.Участва във втората фаза на войната. След нея завършва курс за управление на самолет ЯК-9М. Командир на полк в Карлово, заместник-командир на изтребителна авиодивизия, инструктор по техника на пилотиране. През 1950 г. извършва първия нощен полет с изтребител. Началник на ГКП-ИА (Главен команден пункт на изтребителната авиация). През 1955 г. се пенсионира и започва работа като инспектор по техника на пилотиране в ДОСО. Последно войнско звание е полковник.
1919, 3 юни
На 3 юни 1919 г. в Гюмюрджина е роден Евгени Георгиев Тончев. През 1942г. завършва Военното на Негово Величество училище (ВНВУ) с чин подпоручик, летец- пилот. По време на обучението си през 1941 г. е изпратен на специализация в гр. Казерта, Италия. След завършване на училището е разпределен във Въздушния разузнавателен полк на летище Горна Оряховица. През есента на 1943г. подпоручик Тончев е изпратен на обучение в Изтребителната школа в Долна Митрополия. От 1944 г. преминава на служба в 6-и изтребителен полк в състава на 3-ти изтребителен орляк. По време на Втората св. война участва във въздушните боеве в защита на българското въздушно пространство от англо-американските бомбардировки. На 18 май 1944 г. със самолет Месершмит-109Г-2 сваля един четиримоторен бомбардировач В-24Н „Либърейтър“, а на 23 юни поврежда още един. В завързалия се въздушен бой с изтребителите на противника снаряд попада в бронираното стъкло на пилотската кабина. Парчета от разбитото стъкло повреждат зрението му и той е принуден да напусне полесражението. След като се възстановява, продължава участието си във въздушните сражения до края на войната. От 1945 г. е старши инструктор в Изтребителния полк. Уволнен е от армията през 1946 г. Умира на 29 февруари 1979 г.
Пронизаното стъкло от Месершмита на Евгени Тончев е представено във вътрешната експозиция на Музея на авиацията. В нея могат да се видят орденът „ За храброст” за участието му във Втората световна война, и негови лични вещи – албумът на 61-ви випуск на ВНВУ, табакера, запалка и други.
7 юни
1988, 7 юни
На 7 юни 1988 г. в 18.03 ч. от космодрума Байконур (СССР) е изведен в орбита около Земята космическият кораб „Союз ТМ-5” с екипаж: командир на кораба Анатолий Соловьов, борден инженер Виктор Савиних и българския космонавт изследовател Александър Панайотов Александров. Свързването с орбиталната станция „Мир“, пилотирана от Владимир Титов и Муса Манаров, се извършва на 9 юни след 33-ата обиколка на Земята. В продължение на 9 денонощия 20 ч. и 9 мин. на борда на орбиталната станция космонавтите изпълняват цялостно програма „Шипка“, включваща научните направления: физика на Космоса, дистанционни изследвания на Земята, микрогравитационни изследвания, космическа биология и медицина, техника. На 17 юни 1988г. в 10.12 ч., след успешно приключване на задачите космонавтите Анатолий Соловьов, Виктор Савиних и Александър Александров с космическия кораб „Союз-ТМ-4” се приземяват в определения район в Северен Казахстан. Извършен е вторият съвместен съветско-български космически полет по Международната програма Интеркосмос.
8 юни
1898, 8 юни
На 8 юни 1898 г. в Кюстендил е роден Кирил Якимов Петков. Завършва ВНВУ през 1920 г. Служи до1923 г., когато е съкратен по силата на Ньойския договор. Установява се в САЩ, където завършва аероинженерство в Мичиганския университет. В България се завръща през 1930 г. и постъпва на работа в конструкторското отделение на Държавната аероплана работилница(ДАР) – Божурище. През 1933 г. е назначен за началник на отделението. Първата самостоятелна конструкция на инж. Кирил Петков е прототип на самолет ДАР-7 С.С., който проектира през 1933 г. Самолетът е биплан, с черупковидно тяло (монокок ), със закрита кабина, с двигател „Джипси –мажор“ 130 к.с. Летателните изпитания са извършени от пилота Тодор Рогев, след което работата по него се спира. Следващата самостоятелна конструкция на инж. Кирил Петков е самолет ДАР-8 „Славей“– учебно- тренировъчен двуплощник със смесена конструкция, с двигател „Валтер Мажор“ 130 к.с. Летателните изпитания показват много добри летателни храктеристики. Построени са 12 самолета за нуждите на Въздушни войски.
От 1936 г. инж. Кирил Петков е началник на техническата контрола в работилницата, преподава и в Аеропланното училище в Казанлък. През 1943 г.е назначен за началник на техническия контрол към Въздушни войски, където служи до пенсионирането си през 1946 г. Последното войнско звание е полковник. Умира на 26 март 1964 г. в София.
9 юни
1939, 9 юни
На 9 юни 1939 г. в гр. Оряхово e роден Димитър Петров Фотев известен с прозвището „Българинът Су-22“. През 1957 г. той завършва гимназия в Силистра, където по това време живее семейството му.
В Аероклуб – Русе получава теоретична подготовка и завършва успешно първи пилотски курс. В периода 1957-1960 г. е курсант в НВВУ „Г. Бенковски“. Разпределен на служба в гр. Толбухин (днес Добрич) като младши пилот на самолет МиГ-15 бис. Завършва Военна академия „Г. С. Раковски” (1972). През 1981 г. е изпратен на тримесечен командно-щабен курс във ВА „Ю. Гагарин“ – Монино, Москва.
От 29 февруари 1984 г. до 1 юни 1984 г. е водач на летци и техници, които заминават за Краснодар за курс за приучване на самолет Су-22М4. „След теоретични занятия, изпити и тренажи в кабината на самолета започнахме полети през април. Като командир на полка моята подготовка вървеше по-напред спрямо другите летци, но пък в замяна на това те бяха в по-изгодно положение – аз след всеки полет споделях с тях всички особености на самолета в полет, като имах предвид, че не бяха летели на свръхзвуков самолет, а само на МиГ-17. След изпълнение на планираните проверки (учебни полети) бях допуснат първи за изпълнение на самостоятелни полети на боен самолет Су-22МУ, а в края на курса ми бе разрешена и инструкторска работа на учебен самолет. Курсът бе завършен успешно от всички летци без предпоставки за произшествия“, разказва полковник Фотев.
Новите Су-22 пристигат в авиополка с транспортни самолети през лятото на 1983 г. в разглобено състояние. Заводската бригада от специалисти сглобяват самолетите и ги подготвят за облитане. От СССР пристигат двама заводски изпитвачи, които демонстрират качествата и възможностите на самолет Су-22, който е четвърто поколение електроника и автоматика на управление. На 18 септември 1984 г. полковник Фотев има голямата възможност да излети първи с един от летците изпитвачи.
Във военната авиация полковник Фотев има прослужени 32 години. През 1973 г. му е присъдено званието „Военен летец първи клас“.
Лети на 7 типа самолети. Има пролетени над 3500 часа.
10 юни
1896, 10 юни
Константин Узунски е роден на 10 юни 1896 г. в Пловдив, където завършва гимназия и се дипломира с отличен успех. Обучава се в Аеропланното училище през 1916 г. получавайки чин подпоручик. Постъпва в армията като военен летец и участва в редица полети по време на Първата световна война, в които влиза в пряк контакт с английски и френски самолети. Изпратен е от Щаба на въздушните войски на специализация в Германия за овладяване на новите германски самолети – Fokker и Roland. През 1917 г. Константин Узунски е повичшен в чин поручик. Краят на войната го заварва в Мюнхен.
След Ньойския мирен договор Константин Узунски, заедно с други български офицери полагат усилия да възстановят и модернизират унищожената авиация на Царство България. През 1923 г. е повишен в чин капитан, а от 1930 г. е офицер за поръчки в щаба на въздушния полк. През 1931 г. е издигнат в майор и му е дадена длъжност командир на смесен авиоорляк и временен началник на балонна група. Година по-късно е началник на 2-ро техническо и снабдително отделение и началник на строева секция към въздушен полк. През 1933 г. е командир на учебен орляк. 1936 г. Майор Узунски се дипломира от Военната академия и получава звание подполковник. В периода 1937-1941 г. заема длъжностите началник и помощник командващ на Въздушните войски като е повишен в полковник през 1938 г.
До влизането на България във Втората световна война през 1941 г. полковник Константин Узунски се противопоставя на нарушаването на въздушното пространство на България от прелитащите германски самолети в посока Гърция и Югославия. Той смята, че чуждите машини трябва да бъдат третирани като нарушители от държава, която до този момент е неутрална в конфликта. Позицията му предизвиква чести сблъсъци с министър–председателя Богдан Филов малко преди присъединяването на България към Тристранния пакт. За да бъде отстранен от участие при взимането на военни решения, полк. Узунски е назначен за военно аташе в Италия. Болен от туберкулоза, той се завръща през септември 1943 г. в България. Полковник Константин Узунски умира на 3 октомври 1943 г.
На снимката: летец-наблюдател Иван Иванов и летците Андрей Рачев, Иван Маринов, Симеон Петров, Марко Първанов, Георги Попвасилев, Констатин Узунски и летец – наблюдател Васил Бандев пред самолет КБ- 2, 30-те години на ХХ в.
11 юни
1944, 11 юни
На 11 юни 1944 г. загива поручик Иван Ненов Бонев. По време на въздушна схватка летецът от 682-ро ято на 3/6 орляк губи контрол над повредения Месершмит-109-Г. За да се спаси скача с парашут, но е разстрелян във въздуха от изтребител П-51 „Мустанг“.
Иван Ненов Бонев е роден на 27 октомври 1915 г. в Разград. През 1938 г. завършва Школата за запасни офицери (ШЗО) в София. По време на Втората световна война участва във въздушната защита на България срещу нападенията на англо-американските авиация. Има признати 8 победи от 9 боя. Сред тях са сваления на 1 август 1943 г. бомбардировач Б-24 „Либерейтър“ над село Каракаш, Трънско и повреден още един Б-24 „Либерейтър“ същия ден. На 18 май 1944 г. над Прищина унищожава Б-24 „Либерейтър“, а на 11 юни елиминира изтребител П-51 „Мустанг“ над Средна гора.
Отличен е с орден „За храброст“ IV степен III клас. През 1992 г. е произведен посмъртно в чин полковник.
13 юни
1875, 13 юни
На 13 юни 1875 г. във Велико Търново е роден Хараламби Джамджиев. През септември 1893 г. постъпва във Военното училище в София, но поради заболяване временно го напуска. Успява да завърши през 1895 г. Постъпва в 18-и пехотен етърски полк – Велико Търново. Пет години по-късно е преместен в Русе. През 1900 г. е разпределен в 8-а пионерна дружина в Стара Загора, където служи до 1904 г. Година по-късно напуска военната служба.
Още през 1895 – 1896 г. конструира летателна машина, а през март 1902 г. изпитва успешно модел на орнитоптер с разпереност 1,05 м и обща дължина 1,25 м. Той има елиптични криле, задвижвани от силна спирална пружина. При извършените опити е достигната височина от 20 м и далечина на прелитането до 200 м. За засилване се използва наклонена дъсчена платформа и триопорен колесник от велосипеден тип. Орнитоптерите на Джамджиев са с подвижни криле, които извършват сложни движения. На 03.02.1921 г. регистрира пред чехословашките патентни органи в Прага свой модел самолет под името „Бързолет“. В него използва за самолетно крило тесни (ивични) профили.
През 1903 г. достига до извода, че летателните апарати с неподвижно крило са бъдещето на авиацията.
Хараламби Джамджиев предлага две теории: рикошетно-параболична (за обяснение на птичето летене) и теория за хидро-аеродинамичния вакуум.
На 06.02.1911 г. във Франция Хараламби Джамджиев патентова с № 26224 летателен апарат под името „Нова система аероплан“. Умира на 13 март 1961 г.
14 юни
1915, 14 юни
На 14 юни (1-ви юни стар стил) 1915 г. пилотът Радул Милков извършва изпитателен полет със самолет, конструиран от Асен Йорданов – ученик във Втора софийска мъжка гимназия. Работата над него, младият българин започва още през 1914г. в една работилница в Княжево. Помага му механика-монтьор Григор Найденов, а Министерство на войната му предоставя двигател от пленен през Балканската война чужд самолет.
Информацията за събитието намира място в излезлите на следващия ден – 2-ри юни (стар стил), броеве на вестниците „Утро” и „Воля”. Тези две вестникарски бележки (с всичките си неточности) са от малкото автентични и достоверни свидетелства за датата на облитане на самолета на Асен Йорданов. В продължение на четвърт век след това, полетът на първия български самолет е изместен в паметта на съвременниците му от Първата световна война, последвалите я преврати и разделение на нацията. След което, започва обратният процес на надграждане на противоречиви спомени, възпоменателни статии и публикации на авиационни историци, препращащи един към друг, но никога към оригинален първоизточник. Появяват се няколко версии за това, какво е било името на самолета и кога точно е облетян. Най-масово се е наложила датата 10-ти август 1915г., заради „написаното” в непоказан до момента Протокол (в други източници – Доклад) на Комисията (по изпитанията), назначена от Министерството на войната, както и на „цитати” от статия на „ежедневния вестник „София“ от 21-ви август 1915 г.”, какъвто вестник през този период не излиза.
Липсващият „доклад” не позволява да се установи кое от твърденията в него е вярно, но очевидно, поне едно не е. Няма как в Протокола от 10-ти август Комисията да запише „Аеропланът да бъде изложен в София за всенародно осмотрение …”, тъй като показът на самолета в Царския манеж е направен няколко месеца преди облитането му. За това разбираме от броя на в-к „Воля” от 8-ми март (стар стил) 1915г., в който е записана и основната цел на представянето – чрез билети и привличане на спомоществователи да се наберат средства за завършването на самолета.
Музеят на авиацията Ви припомня, че на днешната дата един млад българин, станал по-късно световно известен, полага началото на родното самолетостроене.
1916, 14 юни
На 14 юни 1916 г. на пилот-авиатора поручик Миланов и на военния наблюдател поручик Дремсизов е зададена разузнавателна задача над Орфанския залив от началника на аеропланното отделение в Ксанти. В 5.20 ч. преди пладне авиаторите излитат. Над с. Дрезна при залива Дефтерос апаратът им е обстрелван от неприятеля с артилерийски огън и повредата ги принуждава да слязат на гръцка територия близо до с. Караяни. Като се уверяват, че е невъзможно самолетът да полети, те повреждат картечницата и фотографския апарат и изгарят аероплана. Възползвайки се от паниката, която обхванала събралото се наоколо гръцко население, незабелязано се достигнали до близката гора. След петдневен преход се добират до българските части на летище Ксанти.
17 юни
1951, 17 юни
На 17 юни 1951 г. със Заповед № 856 на министъра на отбраната на летище Граф Игнатиево е сформиран 25-и изтребителен авиационен полк(ИАП) в състава на 1-ва изтребителна дивизия. За командир е назначен капитан Желязко Нанев Желязков Полкът е въоръжен със самолети ПО-2, ЯК-11 и ЛАЗ-7. Първите реактивни самолети ЯК-17 и ЯК-23 постъпват в края на 1951 г. През месец октомври същата година поделението е пребазирано на летище Толбухин.
Със Заповед №-077/13.09.1955 г. на министъра на отбраната 25 ИАП е включен в състава на 10-а изтребителна дивизия и пребазиран на летище Граф Игнатиево. През 1956 г. полкът се превъоръжава със самолети МиГ-15. В резултат на реорганизацията на ВВС от 1 февруари 1961г. и създаването на фронтова авиация полкът се преименува в 25-и изтребително-бомбардировъчен авиополк в състава на 10-а изтребително-бомбардировъчна авиодивизия. В курсовете по бойна подготовка са включени наред с изтребителните задачи и задачи за нанасяне на удари по земни и морски цели. Започва въоръжаването със самолети МиГ-17. На 30 септември 1961 г. е сформиран 10-и смесен авиационен корпус (САК) включващ в състава си 25 изтребително-бомбардировъчен авиополк. На 15 октомври 1961 г. полкът се пребазира на новопостроеното летище Чешнегирово.
Подготовката на летателния, инжинерно- техническия и осигуряващ състав се провежда съгласно курсовете за бойна подготовка на изтребителната и изтребително- бомбардировъчна авиация. Летателният състав е подготвен за водене на бойни действия във всички метеорологични условия, денем и нощем, над суша и море. До 1975 г. се носи непрекъснато бойно дежурство денем в прости и сложни условия. Поддържа се непрекъсната подготовка за полети на големи, малки и пределно малки височини, над суша и море.
През 1976 г. в 25 изтребително-бомбардировъчен авиополк постъпва на въоръжение самолет трето поколение – свръхзвуковият самолет с променлива геометрия на крилото МиГ-23БН. На 19 февруари 1976 г. полк. Васил Величков и подп. Белков със самолет МиГ-23УБ с б.номер 020 кацат на летище Чешнегирово, след тях кацат три самолета МиГ-23БН. Самолетът е с възможности за преодоляване противовъздушната отбрана на свръхзвукова скорост на малка височина, бордовото оборудване позволява полети в автоматични режими на управление, управляемото конвенционално и специално (ядрено) въоръжение дава нови способности на Българската армия. Подготовката на летателния и техническия състав първоначално се извършва в СССР и впоследствие се провежда в България. До 1978 г. полкът е напълно превъоръжен със самолет МиГ-23БН. Постигнатата висока степен на подготовка позволява да се участва във всички крупни учения, провеждани на територията на България и страните от Варшавския договор: ТУНДЖА, ГРАНИТ, МАРИЦА, САКАР, БАЛКАН, ЩИТ.
Със Заповед №-070/22.02.1993 г. на командуващия на ВВС, считано от 01.05.1993 г. в авиополка се въвежда базова организационна структура и се преименува в 25 изтребително-бомбардировъчна авиобаза. С подписването на Договора за ограничение на въоръжените сили (ДОВСЕ) започва съкращението на българската авиация. Двадесет и пети изтребително-бомбардировъчен авиополк провежда летателна дейност до 2001 г. Със Заповед №0108/07.06.2002 г. на командира на кТА на 14 юни 2002 г. авиобазата е закрита.
Командири на авиополк, авиобаза:
1. Капитан Желязко Нанев Желязков, 17.06. 1951 – 14.11.1952 г.
2. Майор Спас Иванов Содев, 14.11.52 – 13.03.1953 г., (загинал при изпълнение на боен полет)
3. Капитан Иван Тодоров Станков, 27.06.1953 – 21.09.1955 г.
4.Майор Лазар Илиев Белухов, 01.11. 1955 – 13.02.1956 г.
5. Майор Димо Иванов Димов, 13.02. 1956 – 04.03.1957 г.
6. Майор Велчо Георгиев Велчев, 12.10.1957 – 05.11.1960 г.
7. Майор Кирил Найденов Кирилов, 1960 – 1967г.
8. Подполковник Джанко Кирилов Джанков, 14.10.1967 – 26.10.1970г.
9. Подполковник Димитър Стоянов Радев, 26.09. 1970 – 1974 г.
10. Подполковник Иван Марков Андреев, 1974 – 1975 г.
11. Подполковник Руси Йорданов Михайлов, 03.09. 1975 – 28.09.1979 г.
12. Подполковник Малчо Димитров Малчев, 28.09. 1979 – 04.10.1982 г.
13. Майор Иван Дочев Иванов, 04.10. 1982 – 01.10.1985 г.
14. Подполковник Слави Цветанов Павлов, 01.10.1985 – 8.09.1987 г.
15. Майор Калчо Танев Танев, 18.09. 1987 – 14.09.1989 г.
16. Подполковник Младен Исаев Казаков, 14.09.1989 – 25.08.1992 г.
17. Полковник Спас Ненчев Спасов, 25.08.1992г. – 01.09.1998 г.
18. Полковник Валентин Боянов Чакмаков, 01.09.1998 – 19.06.2000 г.
19. Полковник Митко Стоянов Христов, 28.06.2000 – 15.09.2001 г.
20. Полковник Златко Иванов Русимов, от 15.09.2001 – 14.06.2002 г.
21 юни
1917, 21 юни
На 21 юни 1917 г. в с.Мирково, Софийско, е роден поручик Неделчо Бончев. Завършва Втора софийска мъжка гимназия и Военното на Н.В. училище през1940 г.с чин подпоручик. Поручик 16.04.1943 г, капитан 01.01.1945 г. По време на обучението си специализира в Италия. Обучава се в Изтребителната школа в Карлово. Командир на 642- ро ято към 2/6 орляк. Като пилот- изтребител взима участие в отбраната на страната през 1943 – 1944 г.
По време на въздушния двубой на 17 април 1944 г. (Черния Великден) поручик Неделчо Бончев извършва втория таран в историята на бойната ни авиация и сваля бомбардировач В-24Н „Либерейтър“. След сблъсъка тежката четиримоторна машина се взривява и отломките и се посипват край пернишкото село Крапец. Самолетът на българския пилот също е разрушен, но той успява да се спаси с помощта на парашута си. След като се възстановява от тежка бронхопневмония, продължава бойната си дейност. Неделчо Бончев участва в 11 въздушни боя, изпълнява 20 бойни полета. На 20.12.1943 г. поврежда Б-24 „Либерейтър“, на 30.03.1944 г. сваля Б-17„Фортрес“, на 17.04.1944 г. след таран сваля В-24Н „Либерейтър“.
Във втората фаза на Втората световна война, на 5 октомври 1944г., излита начело на две четворки изтребители Месершмит 109-Г2 от 2/6 орляк. Бойната задача е да проведат атаки по земни цели по шосето Крива Паланка – Куманово. При атаката самолетът на поручик Бончев е улучен от противникови зенитни оръдия. Пилотът успява да скочи с парашут, но е пленен от германците. По- нататъшната му съдба остава неизвестна.
23 юни
1944, 23 юни
На 23 юни 1944 г. за поредната бомбардировка на петролните рафинерии в Румъния срещу прелитащите над западните предели на България 600 съюзнически бомбардировача и 200 изтребителя от 2/6 и 3/6 орляк излитат 34 самолета Месершмит 109 Г-2 и Г-6.
Поручик Стоян Стоянов води 18 изтребителя от 3/6 орляк. В завързалите се въздушни боеве те успяват да свалят един бомбардировач Б-24 „Либърейтър“, който каца принудително край Тетово(Македония). Поручик Борис Дамев и подпоручик Евгени Тончев повреждат още 2 бомбардировача. Подофицер Христо Тошков, с риск да остане без гориво, успява да свали още един либърейтър край Пирот и се приземява аварийно на летище Ниш. Всички от групата се приземяват успешно на летище Божурище.
26 юни
1940, 26 юни
На 26 юни 1940 г. с министерска заповед №243 на бойните самолети се поставят нови отличителни знаци – черен стилизиран андреевски кръст върху бял квадрат с тънка черна рамка. Нанася се върху тялото и крилата, а на опашното кормило се поставя националният трицвет.
27 юни
1937, 27 юни
На 27 юни 1937 г. цар Борис III връчва бойните знамена на авиационните подразделения. Програмата за развитие на Въздушни войски набира скорост, подпомогната и от Солунското споразумение с Балканския съюз (31 юли 1938 г.), по силата на което отпадат ограниченията за въоръженията. През 1937 – 1938 г. се засилва и подготовката на летателния и земен състав. Много българи се обучават за усвояване на новата техника в Германия, Италия, Унгария и Полша.
28 юни
1944, 28 юни
На 28 юни 1944 г. американска формация от 800 бомбардировача и 350 изтребителя води курс към Плоещ. Заради зачестилите набези на българската авиация край Враца 350 бомбардировача, прикривани от изтребители, се отделят от основната група. Целта им е летище Карлово и военната фабрика в Сопот, която не е засегната. Артилерията успява да свали един B-24H „Либерейтър“. Съдбата на летището обаче е фатална. То е засипано с над 4000 авиобомби от различен калибър. Разрушени са складовете, работилниците и хангарите. 25 души загиват, а ранените са два пъти повече. Напълно разрушени и повредени са над 70 самолета.
29 юни
1947, 29 юни
На 29 юни 1947 г. на летище „Враждебна“ край София е открита въздушната линия София-Пловдив-Бургас.
На 27 декември 1946 г. с Постановление на Министерския съвет се създава Дирекция на въздушните съобщения. В постановлението са посочени терените за летища, складове, гаражи, превозните средства, съоръженията и работилниците, които трябва да бъдат предоставени безвъзмездно от Въздушни войски на Дирекцията на въздушните съобщения. Постепенно се оформят основните отдели на бъдещото предприятие – технически, летателен, свързочен и др. Към лятото на 1947 г. България разполага с 3 самолета Юнкерс-52, 2 самолета Ли-2, 3 самолета Фоке Вулф-18 за обучение и тренировка, 3 самолета Физелер Щорх, а малко по-късно и с 3 самолета По-2.
В ранната сутрин на 29 юни 1947 г. на летище „Враждебна“ започват да пристигат любопитни граждани, а малко по-късно и официалните лица, сред които и министър-председателят Георги Димитров. След тържествените речи на Георги Димитров и директора на Българските въздушни съобщения Борис Ганев, лентата е прерязана от министър-председателя. Първите пътници и официални лица заемат своите места в самолета, пилотиран от Ст. Тосунов и в 10:20 ч. машината взима курса на първата българска въздушна линия София – Пловдив – Бургас.