1 септември
1888, 1 септември
На 1 септември 1888 г. в Русе е роден Симеон Константинов Петров. Завършва Военното училище в София през 1907 г. и служи в 4-ти артилерийски полк. През 1912 г. завършва летателната школа на Луи Блерио в Етамп, Франция. Извършва първото принудително кацане на самолет със спрял мотор. Получава бревет № 68 на Аероклуба на Франция и международен бревет № 949 от 25 юли 1912 г. на FAI. На 13 август 1912 г. извършва първия самостоятелен полет на български авиатор в родното небе с аероплан „Блерио-ХXI“. При обявяване на мобилизацията на българската армия за Балканската война на 17 септември 1912 г. е командир на аеропланното отделение. Командирован в Русия за закупуване на 15 нови самолета. Завръща се на 21 октомври 1912 г. и се включва в бойните действия като пилот в състава на Аеропланното отделение на летище Мустафа паша. Извършва 2 разузнавателни полета над Одрин. На 3 ноември 1912 г. поручик Симеон Петров прелита със самолет „Блерио-ХІ“ на летище Чорлу в състава на Второ аеропланно отделение. Участва в поддържане бойните действия на 1-ва и 3-та българска армия на Чаталджанския фронт. В периода от 14 януари до 15 март 1913 г. извършва 11 разузнавателни полета над Чаталджанската позиция и един в района на Цариград .
Във Втората балканска война 2-ро аеропланно отделение се пребазира на летище Сливница. Симеон Петров изпълнява 4 разузнавателни полета в районите на Пирот, Враня и Ниш.
На 22 ноември 1915 г. капитан Симеон Петров е назначен за началник на Аеропланното училище. Под негово ръководство се изгражда летище Божурище. В края на1918 г. е назначен за командир на 1-во аеропланно отделение и участва в Първата световна война до нейния край. След войната е демобилизиран. Създава акционерно дружество за производство на грамофонни плочи „Симонавия“ през 1924 г., което съществува до неговата национализация през 1947 г. Основава се Държавното предприятие „Балкантон“. За негов технически ръководител е назначен Симеон Петров. Умира през 1950 г.
2 септември
1896, 2 септември
На 2 септември 1896 г. в София е роден Асен Христов Йорданов. Учи последователно в София, Враца и Свищов. На 15 години, през 1912 г. прави опити да конструира планьор и да полети с него. При посещението си във Франция посещава като слушател училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие Етамп. Завръщайки се в България, се записва доброволец в Балканската война като аеромеханик в Аеропланното отделение.
На 10 август 1915 г. построява първия български самолет, с който Радул Милков извършва успешен изпитателен полет. По-късно 10 август е обявен за ден на българското самолетостроене. Записва Аеропланното училище, което завършва година по-късно, и е произведен в чин подпоручик летец-пилот. Участва в Първата световна война в състава на 1-во аеропланно отделение. След Ньойския договор Асен Йорданов е демобилизиран.
През 1921 г. правителството на Александър Стамболийски осигурява 6000 долара за участието в околосветска обиколка със самолет на Асен Йорданов и Александър Стоянов.Обиколката трябва да започне от САЩ, но не се осъществява. Асен Йорданов остава в Америка, за да не се завърне в родината до края на живота си. Успява да започне работа в самолетостроителната компания „Къртис Райт“ пръвоначално като чертожник, след това като летец- изпитател и инструктор. Завършва химия, физика и аероинженерство. Работи като конструктор в заводите „Боинг“, „Къртис“, „Дъглас“, „Пайпър“ „Локхийд“ със значителен принос в разработката на бойните самолети Боинг Б-17 „Флайнг Фортрес“, Боинг Б-29 „Сюпърфортес“, Локхийд Р-38 „Лайтнинг“, Р-40 и особено на пътническия и военно-транспортен самолет Дъглас ДС-3 „Дакота”. Създател на основните принципи на инструменталното(сляпо) летене. През 1941 г. в Ню Йорк основава авиационна компания – „Джорданов Авиейшън Корпорейшън“, с основна дейност създаване и разпространение на авиационна техническа литература за комплексно обучение на военни и граждански пилоти и механици. Издава 9 книги, преведени на всички основни езици, дори на японски и китайски. Компанията просъществува до 1950 г.
Асен Йорданов е награден със званието „почетен гражданин“ на Ню Йорк, вписан е в Златната книга на Америка за високи заслуги към авиацията, в залата „Слава на въздуха” е поставен негов барелеф. Умира на 18 октомври 1967 г. в Ню Йорк.
5 септември
1893, 5 септември
На 5 септември 1893 г. в Стара Загора е роден Димитър Василев Айранов. От 22 ноември 1912 г. е подпоручик, повишен е в поручик на 2 август 1915 г., в капитан на 18 септември 1917 г., майор от 6 май 1924г., подполковник от 6 май 1928 г., полковник от 6 май 1935 г., генерал-майор от 3 октомври 1940 г. Командир на автомобилната дружина от 1932 г. Командир на 2-ри инженерен полк – 1935 г. Същата година е назначен за началник на Инженерната инспекция. В периода 1941 – 1944 г. Димитър Айранов е командир на Въздушните на Негово Величество войски. На 13 септември 1944 г. е уволнен. Умира същия месец при неизяснени обстоятелства.
1930, 5 септември
Дело Жулев e роден на 05 септември 1930 г. в с. Лесичево, Пазарджишко. Баща му майор Георги Жулев загива в Испанската гражданска война. През 1947 г. като ученик в Пазарджишката гимназия Дело Жулев участва в бригадирското движение при изграждането на ж. п. линията Перник – Волуяк. По това време лети и в пловдивския аероклуб.
През 1948 г. постъпва в летателната школа към Дирекцията на въздушните съобщения в София. Там изпълнява първия си самостоятелен полет на самолет По-2 и извършва първия си скок с парашут. През 1950 г. е произведен в чин подпоручик и е назначен в 27-и лекобомбардировъчен нощен разузнавателен полк на летище Стара Загора. През същата година заминава на курс в СССР за изучаване на реактивните самолети МиГ-15.
След обучението е назначен за старши пилот в изтребително звено и заместник-командир на изтребителна ескадрила със самолети МиГ-15 в летище Граф Игнатиево. През 1953 г. е назначен за командир на ескадрила в летище Узунджово, а през 1956 г. преминава офицерски летателно-тактически курс в Липецк, СССР. От 1959 г. майор Д. Г. Жулев заема длъжността командир на 21-ви иап на летище Узунджово. През 1965–1968 г. той е слушател във Военната академия „Г. С. Раковски“ в София. От 1968 г. е на работа в щаба на ПВО и ВВС. През 1971–1973 г. е слушател в Генералщабната академия „Суворов“ в Москва.
След завръщането си в България е назначен за командир на 2-ра дивизия ПВО в Ямбол. През 1975 г. е повишен в звание генерал-майор. На 04. 03.1976 г. в 13.18 ч. със самолет МиГ-17Ф, при прелитане от летище Равнец за летище Безмер в сложни метеорологични условия над местността „Бакаджика“, радиовръзката с генерал Дело Жулев прекъсва. На място е констатирано, че самолетът се е снижил и ударил във височината, а при катастрофата е загинал неговият командир.
6 септември
1891, 6 септември
На 6 септември 1891 г. във Варна е роден Атанас Григоров – създателят на първия български водосамолет. Участва в Балканските войни. От 7 юни до 12 ноември 1917 г. специализира в Германия, а от 21 юни до 31 август в работилницата на аеропланната фабрика Albatros-Flugzeugwerke GmbH, разположена на проливите Категат и Скагерак, където се строят водосамолети.
След завръщането си в България организира ремонтната работилница към водолетище „Пейнерджик“ до Варна. През 1923 г. по настояване на началника на гражданската авиация летецът Асен Агов, Атанас Григоров е назначен в Аеропланната работилница в Божурище. Тук той предлага своя проект за водосамолет. Машината е построена в Божурище, а за основни материали са използвани липа и ясен. Водосамолетът е двуместен с двигател „Мерцедес“ 150 к.с и развива скорост до 135 км/ч. Максималната далечина на полета е 300 км. През 1924 г. на водолетището край Варна са проведени първите изпитания. С него бързо се набира височина, лесно се изпълняват различни маневри във въздуха, показва стабилност при кацане във вода, а за излитане са му необходими само 50-60 м.
Водосамолетът получава името „Лейтенант Ляпчев“ и е зачислен към Морската въздухоплавателна служба. За жалост експлоатацията му не е дълга. През 1924 г. силна буря разбива вратата на хангара и корпусът и крилата на водосамолета са разрушени така, че тяхното възстановяване се оказва невъзможно.
Атанас Григоров умира през 1959 г.
10 септември
1905, 10 септември
На 10 септември 1905 г. в с. Поповяне, Самоковско, е роден Кръстю Антонов Атанасов. Завършва основно училище в съседното село Ковачевци, а гимназия в Самоков. От 1921 г. учи в Морското училище във Варна. Заедно с група ученици се явяват на летище Казанлък, за да помагат като аеромонтьори. Младият Кръстьо Атанасов се запалва по авиацията и три пъти кандидатства в Авиационното училище. На третия опит е приет и през 1928 г. полага първия си пилотски изпит. Завършва Военното училище в София на 6 август 1932 г., 51-ви випуск и получава чин подпоручик. Поручик от 3 октомври 1935 г., капитан от 6 май 1941 г., майор от 1ноември 1944, подполковник от 9 август 1945 г.
Изпратен в Полша през 1934 г., където се обучава в школа за висш пилотаж. Веднага след завръщането си е назначен за инструктор в Изтребителната школа в Пловдив, а след това за началник на Висша изтребителна школа – Карлово.
През 1940 г. е определен за командир на 682-ро ято, въоръжено с най-новите изтребители Месершмит 109 Е. От 1942 г. е началник на Школа за висш пилотаж в Долна Митрополия. На 9 август 1944 г. става командир на 3/6 изтребителен орляк на мястото на заболелия капитан Чудомир Топлодолски. Във въздушни боеве в група има свалени два тежки бомбардировача и два повредени. След 9 септември 1944 г. командва Изтребителния полк и участва до края на Втората световна война в бойни полети за осигуряване бомбардировъчната, щурмовата авиация и сухопътни войски.
Полковник Кръстю Атанасов се пенсионира през 1948 г. като най-възрастния летец-изтребител до този момент във Въздушни войски, награден е с два ордена „За храброст”. Умира на 3 април 1978 г.
17 септември
1984, 17 септември
На 17 септември 1984 г. се осъществява първия полет на полковник Димитър Фотев на самолет Су-22 М4 в небето на България. Последният полет с този самолет е на 20.04.2004 г., като през целия срок на експлоатацията му нашата военна авиация няма загубена машина при авария или катастрофа.
18 септември
1915, 18 септември
На 18 септември 1915 г. в с. Кара кьой, Драмско, е роден Петър Димитров Манолев. Завършва Военното на Негово Величество училище на 16 юни 1939 г., випуск 58-и „Родопски“ с чин подпоручик. От 16 юни 1942 г. е повишен в поручик, от 15 ноември 1946 г. е капитан.
Авиационната си подготовка получава в Полша. След завръщането си в България служи във Въздушната школа в Казанлък през 1939 г., след това във 2-ри армейски орляк, командир на крило в Изтребителния полк. Завършва Изтребителната школа за висш пилотаж в Карлово през 1940 г. С Министерска заповед № 35/1942 г. е изпратен като старши инструктор в Изтребителната школа в Долна Митрополия. Подготвя 7 випуска изтребители. С Министерска заповед № 103/1944г. е назначен за командир на 682-ро изтребително ято от 3/6 изтребителен орляк. Участва във въздушните боеве, сваля 4-моторен бомбардировач Боинг Б-17, ранен успява да кацне по корем на летище Божурище. Във втората фаза на войната срещу Германия участва във всички бойни полети с изтребителния орляк. След войната е командир на юнкерско учебно ято 1946 г., от 1947 г. заема различни длъжности в Щаба на Въздушни войски, присвоено последно звание – полковник.
За участието си в отбраната на София по времето на Втората световна война е награден с военен орден „За храброст“ – IV степен, 2-ри клас. Уволнен през 1953 г. Умира на 19 март 2013 г.
1932, 18 септември
На 18 септември 1932 г. в Томск, СССР, е роден Николай Рукавишников – съветски космонавт, командир на полета от 10 април 1979 г., с който се издига първият български космонавт Георги Иванов.
Завършва Московския инженерно-физичен институт през 1957 г. От 1967 г. е зачислен в Отряда на космонавтите. Преминава курс за подготовка на полети на космическите кораби „Союз“ и орбиталните станции „Салют“.
Първия си полет в Космоса извършва на 23 април 1971 г. като инженер-изследовател на космическия кораб „Союз-10“. Вторият му полет е на 2 декември 1974 г. като бордови инженер на „Союз-16“. Полетът му с Георги Иванов е третият в кариерата му.
След като напуска Отряда на космонавтите, Николай Рукавишников работи като заместник-началник на отделение в НПО „Енергия“. От 1985 до 1991 г. е председател на Федерацията по космонавтика на СССР. От 1991 г. е президент на Федерацията по космонавтика на Русия. Умира на 19 октомври 2002 г.
19 септември
1944, 19 септември
Сутринта на 19 септември 1944 г. в Главното командване е получена радиограма от командира на 15-а пехотна дивизия, намираща се край Прилеп, с молба да бъде изпратена със самолет нова радиостанция, тъй като наличната там не работи. Мисията е възложена на капитан Добри Доневски от Щаба на Въздушни войски. Той излита с лек свързочен самолет Физелер Фи-156 „Дрозд“. По това време българските войски са се оттеглили от Прилеп. Противникът се опитва да подмами българския пилот да кацне в двора на казармите, които той вече е заел. Капитан Доневски обаче проявява съобразителност и не се попада в клопката. Той успява да намери оттеглящата се колона на българските войски и предава радиостанцията. За успешно изпълнената бойна мисия капитан Добри Доневски е награден с орден „За храброст“ и предсрочно повишен в звание майор.
21 септември
1991, 21 септември
Създаден е Музеят на авиацията.
22 септември
1926, 22 септември
На 22 септември 1926 г. в с. Джулюница, Великотърновско, е родена Сийка Костадинова Цончева – единствената българка-летец, пилотирала военен, граждански, водосамолет и вертолет. След гимназията завършва полувисше училище за медицински сестри и същевременно записва в Аероклуб – Варна, курсове по парашутизъм. През 1948 г. взима първия си изпит за пилот в Аероклуб – Граф Игнатиево. На следващата 1949 г. постъпва като курсант в НВВУ „Г. Бенковски”. Завършва през 1950 г. и е произведена в звание лейтенант. След завършването на инструкторски курс остава там като инструктор. В рамките на две години обучава курсантите за втори пилотски изпит.
От 1952 г. е назначена на водолетище „Чайка“ – Варна. Като военен летец пилотира хидросамолетите Арадо-196 А-3 „Акула“, Хенкел-60 „Тюлен”. След това службата я отвежда към военнотранспортния авиополк, където лети на По-2, Як-12, Ли-2 и вертолет Ми-1.
От 17 февруари 1970 г. Сийка Цончева е част от Българската гражданска авиация – санитарно звено. Лети на самолет Ан-14 „Пчьолка“. Подполковник от запаса. На 17 септември 1976 г. загива заедно със 7 пътници при изпълнение на полет Кърджали – София.
23 септември
1916, 23 септември
Иван (Джон) Стефанов Ночев е роден на 23 септември 1916 г. в Карлово. Завършва механо-електротехническото училище „Братя Евлогий и Христо Георгиеви“. През 1938 г. е зачислен като фелдфебел–школник в 2-ри инженерен полк, Пловдив, а от април 1942 г. е старши технически проверител в Главните ремонтни работилници на летище „Марино поле“, Карлово.
През 1942 г. Иван Ночев с група аеротехници заминава на специализация в Германия и през есента е приет да следва в Берлинската политехника. През 1944 г. се прехвърля в Пражката политехника.
След 9 септември 1944 г. се завръща в България, но скоро заминава за Виена, за да продължи образованието си. През 1950 г. защитава докторат по машинно инженерство. През 1951 г. се завръща в България, но след това емигрира в Торонто, Канада. През 1956 г. се премества в Сан Диего, Калифорния (САЩ) в „Дженъръл Дайнамикс Корпорейшън“. През 1965 г. създава своята фирма „Лансеа груп“ за авиоинженерингова дейност в областта на космическите изследвания. В началото на 60-те години на ХХ в. е ангажиран да работи по програма на НАСА за полет на космическия кораб „Аполо-11“ до Луната. На 21 юли 1969 г. американските астронавти Н. Армстронг, Е. Олдрин и М. Колинс извършват успешно кацане на Луната. За своите заслуги към НАСА Джон Ночев е удостоен с високо отличие на Американския конгрес.
В началото на 90-те години на ХХ в. Джон Ночев има желание да се завърне в България, но постъпва в болница в Сан Диего и на 13 март 1991 г. умира. На 23 септември 2003 г. на родната му къща в Карлово е открита паметна плоча.
30 септември
1916, 30 септември
На 30 септември 1916 г. по време на Първата световна война неприятелски самолет Фарман-40 навлиза дълбоко във въздушното пространство на България и дори успява да хвърли две бомби по жилищни сгради в столицата София. Зенитната артилерия обстрелва противниковия аероплан. Излитат два изтребителя Фокер- Е-ІII пилотирани от поручик Марко Първанов и фелдфебел Вагнер. Те набират 3000 м в зоната за изчакване над Владая. Други два учебни L.V.G. C-II кръжат над столицата, за да прихванат нападателя. Наблюдателят на единия от тях първи открива огън по неприятеля. След това атакуват изтребителите Фокер. Двамата пилоти свалят двуместния френски биплан със смесен екипаж – сърбинът Бранко Наумович (наблюдател ) и френския пилот Морис Роабл. Екипажът успява да кацне край Своге и е пленен.
Постигната е първата въздушна победа над територията на страната след въздушен бой.